„ И какво стана с Джиджи? Как какво, върна сее!”

Та така. Новопосветените пътешественици се завърнахме. Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на Благун, Дивака, Sayaro, Емо Вучев – хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до БудаПеща и Прага със старият москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, ЧОВЕШКО съсловие. Напомня ми годините когато откривах компютъра, приятели прекарваха часове с мен за да мога да инсталирам първият си Уиндоус – 95. Колко търпеливо и добронамерено обясняваха този „Друг Свят” на невярващия. Още от тогава остана вградено в мен Закон № 1 знаеш ли трябва да помагаш! Всъщност ако не ви се чете ето тук може да го видите на картинки www.sofia-rim.kolio.net/ Та сега по същество. Маршрута – София – Любляна (с посещение на Постоинска яма)– Венеция – Флоренция – Рим – Капри(с нощувка в Праяно) – през Бари-Игуменица Йоанина – Мецово – Ней Пори(или Пури – нещо като Ню порт) – София беше осъществено за 11 дни.

Пътят,

който ми се струваше с ужасно дълъг първи участък от 922 км. се оказа едно много приятно и лесно изпитание. Един шофьор на автобус пътувал къде ли не, ми го каза много просто „Абе ти в България пътуваш ли? – Да- казвам – Често. Ами тогава нищо не може да те изненада, по–лоши от нашите пътища нема!!” – оказа се прав. Минах през тунелите на Ниш може би поради това, че не дочетох табелите или защото беше рано и полицията им още спеше, без проблеми. Сърбия дет се вика на един дъх с 1600 динара. В Хърватска има превъзходна магистрала – права, равна и ненатоварена и на всеки 5 км. Отморище с водичка и сянка и кофи за боклук, твърдо бяхме в Европа явно. Единствения проблем по тази магистрала е да се удържиш буден. Ако не бяха любимите същества в колата да пеят и приказват трябваше да мина на автопилот. Словения. Шенген. Остър поглед. Къде отиваш? Пари? Резервации? Дай да видим. Колкото и да имаш самочувствие леко ти го смачкват. Слава богу за 5 мин прескочихме ОТТАТЪК. Словения, още преди 30 години баща ми се върна оттам със пълен куфар шоколад и каза „Тия не са никакви югославяни, те са повече австрийци от австрийците”. И сега се потвърди това вчепатление. Подредени села, чистота, цветя, подстригани поля…много европейско.

А Любляна

е много събран, стилен, чист, тих приятен град. Алеи за колоездачите , светофари за тях , никой не им паркира на алеите. Вечерта край реката всички заведения със свещи, музиканти по площадите.

Очаровани бяхме, а супа сервирана в хлебче със страхотна месна бира(правят я в заведението) Сокол. Да ви кажа честно от всички величествени красоти, които видяхме през цялото пътуване това място ни грабна като място за живеене. Ако избирахме от градовете къде искаме да живеем това е Любляна. Още си смятат в СИТове(словенски намкъв си толар) еврото не е особено модерно.

Пътят ни отведе в пещерата Постойна.

Страхотно е да се види.
Индиана Джоунс може да се почувстваш. Оттам искахме да минем през Триест, покрай брега, да зърнем Адриатика, но не стана, пусти магистрали така ни извъртяха, че само камиони и бетон видяхме. Карай да върви, нали летим към Венеция. Граница. Бонджорно и сме в Италия. Усещането е коли, тирове, коли, тирове, е това си е наш избор. Ако искаш да стигнеш на време, което можеш да предвидиш това е пътят – бетонен. Пристигаме за първи път без лутане в хотел Сан Карло в Местре. Чудесен, удобен, професионално отношение, добър английски. Гмуркане под душа и бегом към Внеция.

О Венеция О!

Грабва те тутакси. Там се загубваш на мига, но това е толкова очарователно. После ненадейно се намираш където трябва. Търсиш едно, попадаш на друго . Ама си заслужава. Тия венециански търговци явно въртейки бизнеса по средиземноморието добре са припечелвали и сущи наши новобогаташи са гледали да го демонстрират. Всеки се е състезавал със съседите си – по-голям дворец от по-велик майстор вдигнат. Ама така е има ли пари и култура има. А Венеция има, всичко има. За съжаление една нощ и половин ден и по пътя към Флоренция. Много ефектен път. От Болоня към Фиренце (не знам от де това Флоренция) магистралата минава високите Апенини демек тунел завой, тунел завой. И то завои дето трудно се взимат с 100км/ч а колоната пердаши с 130-140. Ако минеш в другата колона отиваш при тировете и там не е оферта (на 5 метра дистанция са) Почуствах се като Шумахер нали съм в страната на Ферари. А за капак между тунелите здрав дъжд, едва се вижда. Ама накефих се рядко се случва да влагаш 100%.

Флоренция.

Много е красива. Много пищна. В Уфици ни заболяха краката, огромно съкровище.
Много дни са нужни. Е, друг път още. Хотелът – риали ренесанс. Стаята 40 квадрата – таванът на 5 метра, канализация външна. Направо чувахме въздишки на Медичите през стените. Е това удоволствие обаче изисква колата да се подслони в гаража на Баричело( мисля, че е прякор) за същата сума като нас. Вечер е много хубава Фиренце, свободна, приятелска оживена, усмихната. Опитайте „бистика флорентина” (бифтек) около кило е и тосканско бяло…Пожелавам ви го! Палацо Пити, дел Академия (Давид) един ден. Пусти живот забързан.
Към Рим. Напускаме магистралата. Заслужава си. Интересно, очарователно, любопитно. 

Пиенца

градът на пенсионери и пинокиовци. Естествено се заплесваме и атакуваме Рим по тъмно. Грешка! Няколко обиколки на Порта ди Маджоре и се намерихме.

Рим.

Дали защото много очаквахме или друго, но този Вечен град се оказа по-пренаселен, по-шумен и по-мръсен отколкото си представяхме. За добре пресирани и стресирани софиянци Рим е типична градска блъсканица. Хотелът ни, бяха ни го избрали приятелите от Рим, се оказа разочарование. Собственост на Ватикана – типичният лукс и власт. Управляван от един йезуит, много прилича на нашенски пенсиониран полковник, климатик централен, пуска се по желание на йезуита. И най – щурото изискване да се прибереш до 11.30 ч.

Както и да е успяхме с много парларе и ръкомахане да вкараме един член от семейството във вила Бургезе на оригиналите на Рафаело. Останалите се отдадохме на разходки в парка, римска жега си беше. Много приятни са откритите туристически автобуси, наистина е удобно и приятно да огледаш града от втория етаж без да ти изтръпнат подметките.

Ватиканът.

Рим е в краката ни

Много катерене и търпение са нужни да се покатериш на Свети Петър на купола, но пък си заслужава гледката. Разбрах откъде правят картичките. Вечен град, добре е да го погледнеш отгоре, помага за самочувствието. След насладата от простора като контраст на усещането вътре в катедралата се почувствах много подтиснат. Толкова труфено, трупано, претрупано натоварващо, че смазва. Злато, мрамор, могъщество. Оставам си православен, отвън на площада. За разтуха отидохме до Остия – морският квартал на Рим. Гмурнахме се в Тиренското море с огромно удоволствие.

На път към Соренто

, избрахме оттам да отидем на Капри, а не от Неапол. Соренто си заслужава песента на Джили. Всички къщи, къщички, резиденции гледат неаполитанския залив.

Но Капри – О Капри!

Live is good

Спира дъха

Когато се покатериш с наклоненото трамвайче, после с автбус(ченце), с размери на полско фиатче, а после с лифта до върха разбираш защо му слагат „О”-то отпред. За справка www.sofia-rim.kolio.net/pages/PICT5192.htm[/url] и  няма да описвам повече погледайте. Има една синя пещера която много ни изкушаваше, но не стигна време.

Към Позитано и Праяно.

Южна Италия

Балкончето на хотела в Праяно

Закуска

Това е ПЪТЯТ, отсечен в скалите криволичи и предоставя коя от друга по-зашеметяващи гледки. Добре, че са направили парапети, иначе на всеки завой може да излезеш от пътя, такова прехласване.  Местните легенди за имената на градчетата от „Костерия Амалфина е Сорентина” са, че дева Мария е бягала и спряла тук, спряла там. Нищо чудно боговете да са го посещавали. Позитано няма общо с нашият италиански дипломат, там не са го чували. Праяно където бяхме намерили хотелче е същото поникнало сякаш на южните скали градче. Много е хубаво, разбираш защо са им така добри канцонетите, всичко там така въздейства, да запееш, да се отпуснеш. Опън Гейт се казваше нашият хотел. Великолепно място, вижте сами място за закуска  или .

Амалфи,

като прочетеш малко за историята му се оказва, че е бил не по-малка или слаба република от Венецианската, но защо ли е по–неизвестен не ясно. Като се загледа човек, като че ли всичките тези градчета са строени само за картички.

През Бари към Игуменица. Хубав ферибот само дето ни събудиха в 3 часа да слизаме, а той едва в 5 ни изсипа от търбуха си на пристанището. От там ту магистрала, ту не, до Янина.

Има какво да се види там от деспотството на Али Паша. Има островче с чудесни кръчми и музеи. От всякъде те черпят баклава за добре дошъл, с идеята да купиш, ама от толкова баклавички така се заслажда, че само вода ти се ще. И пещерата Перама си заслужава ходенето, тя е по-скоро дълбока отколкото дълга.

Нощувахме в Мецово,

много колоритно село донякъде напомня Копривщица и Ковачевица. Сиренето им наистина е страхотно и с узо и с вино може. Кокореци, сувлаки определено се почувствах по-добре от италианските ресторанти. Хазайката ни (то си е хотел но те посрещат като у дома си) Калиопа се стараеше много. За всеки наш въпрос тичаше до речника. Гърците явно са по – вярващи хора от нас. Всички кандила по пътя, а те са на всеки завой, бяха запалени и имаше цветя.

Пример за това може да се види в Метеора.

Вярата

Какво е направила вярата?

Тези там са строени с вяра, а не със злато и огън като Ватикана. Камък по камък нагоре, няма друг начин освен с вяра. Който е ходил е усетил, който не да погледа 

От там се насочихме към Егейско море.

Ней Пори,

странно как толкова голям курорт го няма на картата. Като антипод на нашето черноморие там се строи до 2-3 етажа и на 100 м. от морето. Представете си плажът на Албена, кристално море, две алеи за пешеходци и хотелчета, по-скоро къщи, с ресторант или кафене отдолу. Гарсониера на тази първа линия е 25 евро. Направо да се чудиш защо толкова години инвестираме по нашето?! Нямам обяснение, и за капак е на по-малко от 400км.

За няколко часа само бяхме в Солун,

изумени сме от този град. Модерен, млад, богат, светещ, чист. Към България, трепетът е разбираем. Границата, метакса от фри шопа и към дома. От светлата Гърция, вече е среднощ, в тъмното. Тъмно, но родно. За 3200 км не видях полицай и хоп в тъмно и тайно селце щрак – Превишена скорост, с 80 през населено място в 2 часа през нощта. Хванаха ме мен злодея. Е, Добре Дошли у дома! По нататък се гмуркаш в дупките от недоправената магистрала в тъмницата, няма една табела или лампа, ама те ловят нарушители. Карай, след такова пътешествие човек се зарежда с добро. Дай Боже всеки му! Чао