Всичко започна така

Затова, защото – Анушка вече е купила олиото и не само го е купила, но и го е разляла. Тъй че заседанието няма да се състои.

Пътуваме, какво да ви кажа? Обичаме да пътуваме, аз обичам да шофирам особено извън България. Не че не харесвам България. Просто у нас трябва да си нащрек 120% за дупки, наглеци и хитреци. Даже понякога си мисля, това е божията справедливост. Страната не може да е красива пък и пътищата да добри и безопасни твърде много ще ни дойде. Та пътуваме София Грац – 980 км. някъде. Тръгваме към 5.30 сутринта, винаги тръгваме рано. Не е много умно защото пътя е дълъг и е добре да си отспал. Да ама не, уж предната вечер лягаме рано, но не може да се заспи от вълнение, мисли и напрежение. Както и да е сега имам втори пилот в колата, госпожицата. Кара вече уверено, дори си позволявам да дремна. Минаваме без проблем границата и вече сме във пътешествието.

Попътя

Динари съм купил от София, после се разбира че това не е нужно защото кредитните карти си вървят по сръбските магистрали без проблем. Да ви разкажа за подготовката. Наистина се подготвихме сериозно. Още щом приключи миналогодишното пътешествие – Италия и Гърция, за което всички помагахте, се знаеше че ще има ново. Направихме през годината няколко кратки пътувания, до Ситония, Босилеград, Тасос, но всичко това беше тренировка. Избрахме Испания заради испанския на госпожицата /старо обещание/, че щом завърши с испански ще отидем да го поупражняваме. Пътя до там реших да го накъсаме, защото е немислимо никога да не сме ходили във Швейцария и да я подминем транзит, това се оказа валидно и за Франция и изобщо. Така обаче се оказа че пътуването не може да стане под 18 дни и това в нощувки доста раздува бюджета. Така започнахме да търсим варианти и полека лека научихме за съществуването на едни чудесни идеи – www.hospitalityclub.org и www.coachsurfing.com регистрирахме се и започнахме да четем. Оказа се че всичко това работи. Няма да описвам тези два сайта, повечето то вас ги знаят или са членове там. Идеята наистина е велика, от град на град създаваш приятели, отиваш при реален човек, а не в туристически поток. Живееш като него и опознаваш отвътре и страната и хората, с пълна сила важи правилото във Франция прави като французите. С много писане /повтарям много/ и питане успяхме да получим 13 покани за нощувка една от www.coachsurfing.com останалите от www.hospitalityclub.org. Това си е преизпълнение на плана. Посещаването на непознати хора рязко усилва тръпката. В подготовката влизат подаръци, в колата има 4 кашона вино, 8 бурканчета лютеница /трябва да поискам процент от Олинеза за промоциите които направих на международния пазар/ 23 мускалчета, около 8 комплекта ръчно плетени терлици от съпругата ми, а също и ръчно плетени шапки и бродирани покривки в традиционни наши мотиви. 20 диска с българска народна музика много мартеници, също хоум мейд, 10-тина шоколада Своге/ и от тези ще поискам процент/ и един сак с рекламни материали за България. Имам голяма кола, Ланчиа Капа комби събира много, вервайте ми, но като добавиш и 3 стека вода 3 бутилки нашенска гроздова /мале каква носталгия щеше да ме мъчи ако я нямаше/ малко храна, спални комплекти – задължителен атрибут в подобни гостувания, дрехи и за плаж а и за Матерхорн, накрая колата ми се вижда като Миникупър. Ама аз в тъмна доба я товарих да не ми се смеят съседите. Единствените митничари които проявиха някакъв интерес бяха словенските. Пословично надути направили идиотска опашка от коли на словенско хърватската граница един от тях поиска да вдигна капака и като виде как се отвори като тапа на шампанско веднага подви опашка и се прибра в кабинката. В Хърватска направих грешка като заредих и поисках да платя в евро отрязаха ми главата. После никъде по-нататък не сипах толкова скъпа нафта. Некои съображения: На магистралите задължително са по-високи цените на горивата и на храната. В покрайнините на градовете може да се зареди с драстична разлика в цената. След предишното ни пътешествие сме задобряли много. Намирам нощувки на цени от 15 до 25 евро на човек. Колкото е по-голям града толкова по-големи възможности да намериш ниска цена, има. В Барселона от сайт www.loquo.com може да наемеш квартира на много добра цена. Тук ще оставя няколко полезни линка за намиране на прилични нощувки: http://www.hotelformule1.com/ http://www.accorhotels.com/accorhotels/index.html http://www.venere.com/ http://www.hostelworld.com/ http://www.hostelbookers.com/ http://www.ownersdirect.co.uk/search_advanced.asp http://www.homelidays.com/ http://www.zermatt.ch/index.e.html http://rentals.loquo.com/english/madrid http://www.barcelona30.com/ Успях да навия брат ми даде една от неговите високо технологични играчки IPAQ на HP, който ще използвам за GPS навигация и интернет. С това нещо успявам да загубя три дни и три нощи докато го науча да работи и инсталирам и конфигурирам програмата IGO MY WAY, която ще ни води по пътя. Отдавна не харесвам продуктите та Хюлед и Пакард ,но сега съвсем затвърдявам това си мнение. Сдобивам се със Швейцарска винетка от един приятел, който сменя стъкло на колата, и която важи за цяла година. Пустите му баровци не продават по-малко от година може за ден да минеш все тая 60 франка. Австрийска се купува прилично за 7 и половина евро за 10 дни. Обаче не важи за всички тунели, на някои се плаща. В Австрия обаче пътищата са такива, че ти се плаща от сърце, равни, безопасни, маркирани, то като минеш през 12 километра тунел осветен, вентилиран едва ли не парфюмиран просто си даваш сметка колко струва подобно инженерно съоръжение без много мъка си плащаш. Общо взето пътуването с кола е сериозен разход. Моята съпруга води бордови дневник, записва всичко. За дизела ясно, ама останах с усещането, че за такси по магистралите са ми взели повече от половината на горивото. Като се добави паркинг и бюджета расте неимоверно. Ако не сте поне трима в колата направо си купувайте самолетни билети. То сега няма да мрънкам, още отначало казах обичаме пътуването, аз карането даже и по магистрала, е италианският трафик малко ме поизнервя ама се преживява. Пък и свободата Санчо… Нали тъкмо него отиваме да видим отблизо Така де исках да кажа, че подготовката си е важна. Вложихме много енергия и четене в нея и горе долу успяхме да го направим със същия бюджет, с който миналата година направихме 10 дневно пътешествие за 3.500 км.

Стигаме Грац.

в 17.30 месно време намираме адреса с Джи пи еса като почудо. Той така и не можа да се справи в хърватско -словенско та ни увикваше Turn back when possible – На мен ще ми каже той! Ама в Грац нали е Австрия всичко си работи. Не знам как го правят. Защо не хвърлят фасовете си по земята също остава загадка.

Австрийски боклуци

Нашата домакиня от НС ни отстъпва цял етаж, оказва че ние сме първите й гости. Отпраща ни на разходка и казва точен час за вечеря. Австрийска работа. Снимам квартала и градините търсим старателно някоя занемарена, да ама не.

Дворче

Преди имахме къща в София, когато бяха живи бабите ни течеше съревнование коя градина ще покаже по хубави цветя, кой двор ще е по-подреден. Не бяха чак така подстригани, но бяха красиви. Така де ама това изчезна, умря, изпари се сега по къщите които останаха се търкалят купища боклуци и стари коли. Питам даже нашата домакиня и абе дали не ги пердашат от време на време та така подържат? Първа вечер, пием българско вино, мислех че сме уморени, не е така пътешествието ни зарежда Грац е вторият по големина град в Австрия, приятен, културен, има 4 университета + 2 за приложни изкуства. По време на нашето възраждане тук са учили половината български просветители, другата половина в Одеса. На централния площад има асансьор. Към никъде. Качва те до горе и после обратно. Естествено качихме се. Много ми допадна като бизнес идея. Любопитството да видиш абе що тия хора се качват от средата на площада до 15 м по-високо в нищото неумолимо пълни касичката му. Има крепост на хълма Шлосберг. Там са спирали и турците и Наполеон, не съм много сигурен, но последните май не са успели.

Кафене

Грац

Има и някои много модерни сгради, които ни впечатляват. Те всъщност го правят различен.

Палим гумите на запад към Залцбург.

Времето съвсем се свъси, по близките хълмчета има пресен сняг. Егати а ние носим плажните такъми. Обаче пък навигатора се е развихрил и направо твори маршрут. Бях му дал да избере Дискавъри опция и той направо ни размаза, прекара през цял куп страхотни селца и курорти запомняме едно – Бад Митендорф.

селска работа

Аз си мислех че са курорти, оказа се че така изглеждат австрийските села. Пътят е невероятно красив, къщите още повече. Имам усещане за нереалност.

Пристигаме в Залцбург,

намираме нашият приятел Йозеф, отварям багажника и усещам реакцията му като вижда багажа. Споко бе Йозеф за една вечер сме, не завинаги. Тръгваме веднага из града. Той ни води в царството на РедБул. Частното летище и хангар на собственика. Заради него е построил и по-голямо летище на Залцбург. Патриот. В неговия хангар са събрани любимите му играчки. Болидите от формула едно. Колекцията му от самолети, има и няколко изложби. На върха, под купола има ВИПаджийски ресторант. Язък не си нося връзка. Има стъклен под. Получаваме бордни карти.

Играчките на мъжете /на заден план/

Може да видите снимките от дизайна в тоалетните /само в мъжката беше над 300 евро букетчето/.

всеки ден го сменят

На излизане си викам ще взема да измисля и аз една напитка. Пустата му кутийка, поне да беше вкусна. За вечеря отиваме в местна кръчма, жива музика, шницели и щрудели. Залцбург има два хълма /тепета/ и красива река – всички показатели на красивият град. Моцарт, много църкви и какво ли не. Монасите с годините са превърнали солта в злато /католиците много ги бива по бизнеса/ съчетано със силата на убеждение на Светата Инквизиция може да си представите как са създадени тия дворци. Затова много ми допада името ЗАЛЦ. Може да значи сол ама ми звучи като зло злато.

никой да не се отклонява!

Така кротко валеше, че се отдадохме на леност и сладокусие из кафенетата и сладкарниците.

На Запад – към Швейцария.

В движение променяме маршрута, покрай немското езеро Sciemsee /Шаймзее или бог знае как/ има мощно задръстване. Папата бил дошъл /да му се не види/ Рязко свиваме на юг и атакуваме Швейцария през Инсбрук. Отново тунели пейзажи езера. Облаците се разкъсват. И хоп граница, появи се един червендалест чичко погледна ни, попита за къде? Цуг викам аз на чист немски. Яяя гут потупва ни по купето доволно. Това беше, очаквах да видя още поне един пост. Тц. Като видяхме, че цените на бензиностанциите са във франкове разбрахме къде сме. Тъкмо да обобщим австрийските гледки и швейцарските ни грабнаха. Още повече цветя по прозорците и повече езера.  Нашите приятели Андреа и Адриан звънят по телефона. Имате ли проблеми с пътя или колата. Обяснявам: не бе ние сме си заплеси! Тези младежи са страхотно лъчезарни хора. От първата дума ни поканиха в техния дом. Те са пропътували с едно бусче 45 хиляди километра – една година, цялата Азия. Няколко минути не мога да си затворя устата. На нас гордите пътешественици тръгнали да откриват Европата. Малее!

Земя от всички крайща на света

Направили са невероятна вечеря. Всичко е ръчно приготвено, дори кус куса сами правят – ръчно. Вадя гроздовата. Хвала на Бога. Хукваме на нощна разходка. Говорим си цяла нощ. Цуг е страхотно малко градче, на страхотно едноименно езеро с възможно най-ниските данъци. Това докарва офисите на купища фирми от Европа и острова и хоп поминък за всички. Кантонерите така решили. Тия швейцарци хич не бръснат държава и правителство, съберат се на приказка, хоп референдум и нашият кантон така и така реши. Древногръцка демокрация. А няма да описвам какъв култ към здравето имат. Това велосипедните алеи влака могат да накарат да отбие. Балони, лодки, делта-планери. За съжаление сутринта се разделяме и тръгваме към Цермат – Там му викат Цаамат. Езерото си заслужаваше много повече време. Да де ама пътят ни зове. На Запад /предимно югозапад/. Тук вече GPS-а започва да се шегува, от тунелите ли от високите върхове ли, губи сигнал често и на няколко пъти се въртим около едно езеро. Накрая с налучкване и питане май уцелваме. Пътят се вие през Алпите пресичаме Вю пойнт на Алпите – над 2300м, пътят се вие стръмно и досущ като нашият белмекенски. Язовир след язовир в каскада. Като че ли са им малко езерата. Адски са практични тия хора. Изпреварваме стотици велосипедисти по стръмнините. Направо леко ни обзема срам в удобната кола. Ние обаче закъсняваме много. Идеята да стигнем преди обед за да хванем работещи съоръжения за Матерхон преминава в идея да стигнем преди мръкнало. В Цермат колите са забранени. Може с електрокар или някакво подобно. Казвам ви култ към здравето имат.

хотелче, студентско

Спираш в Таш и оттам с влак или ел.бусче. Паркинг 55 франка. Намирам хърватски таксиджия, който ме урежда на паркинга на един хотел и с таксито ни закарва до Цермат. Той ни продава и билети за лифтовете с отстъпка като на братя балканци. Настаняваме с в хотел Банхофф. Един истински артист администратор с изключителен талант ни разказва и упътва в сложната мрежа от лифтове, гледки и забележителности. Пълна програма. Казах ви, че швейцарците са практични. Хотелът всъщност е с общи баня и тоалетна, обща кухня, пералня и живее някак като едно семейство. Вечерта в общата кухня-трапезария с гълчава на японски, американски, немски и пр. се обменят снимки, подправки, странни чайове и наздраве на разни езици. Ние с италианска пица, швейцарска салата и нашенска гроздова се включваме успешно в откриването на Европа.

Матерхорн на залез

Цермат е типичен високо планински курорт. Ски може да се карат целогодишно. Катерене и алпинизъм също. Чувал съм, че арабските шейхове почивали там, ние не ги видяхме, ама ще идем пак. Има ножчета, часовници, банки и крави. Но всичко това е чисто, естетично и зверски практично организирано. Лифтовата им мрежа е невероятна. Където не може с лифт може с хеликоптер. Тя и железопътната им система е перфектна.

Високо, високо

От лифта

На Запад отново. Катеренето ни до Клайне Матерхорн е променило маршрута отново. Женевското езеро и всичките му красоти остават за друг път. Трябва да стигнем в Анси преди 18 часа. GPS-а продължава да фриволничи, мисли че искаме да изкачим всяко баирче въпреки, че съм казал категорично че искам ФАСТЪР ама не би, не остана тайна пътека ,през която да не сме минали. За малко да изпуснем границата, добре че ни се допи кафе. Похарчваме последните франкове за половин метър шоколад и сме във Франция.

Анси, Анси леву.

Еех френска работа. Нашите приятели там са хора на наша възраст които живеят извън града в къща на поляна – правилното място за живеене по европейските стандарти. Страхотно мили и интелигентни хора. Учат италиански, пътуват, гребат в езерото /казах ли ви че пак има езеро – Анси/ имат 4 сина и 4 внука. Започваме с вино и сирене, после френски салати и пр.пр. След това ние хукваме да гледаме Анси, а те имат урок по италиански.

160 пречиствателни станции има на брега

Направили са си Венеция

И карнавал си имат

По-късно вечерта продължава с пай и ракия. Абе френска кухня. Бива си я. Изискана работа са французите като нашите домакини. Анси – много красив град разположен на едноименно езеро. От 40 години насам има построени над 160 колектора за пречистване на водата. Сега дъното на езерото се вижда и нощем. Хората се къпят спокойно, сигурно и пият от нея. А има няколко града по бреговете му. Градът има река, която тръгва от езерото, хитрите французи /да скрият кашкавала в наденицата/ са разделили коритото на няколко канала и са си направили една сладководна Венеция. Много е красиво, много внимание е обърнато на парковете и каналите, няколкото стари крепости го правят още по романтичен. Закуска на тревата. Пием кафе и отново на Запад. Този път участъка е 740 км. Направо от Горна Савоя – източна Франция до Аквитания – Западна.

Нашият град е Марман /Marmande/

Никакви експерименти с маршрута само магистрали и здраво газ. Френските тоалетни еее, голем кеф. То чисто, свети, аромати, кърпи, душове, че О’де тоалет пуска една джаджа. Стая за преобличане на бебета, отделна тоалетна за инвалиди. Разбирам защо не ползват храстчета покрай пътя. Марман, пристигаме навреме, намираме нашите домакини. Много интересни хора, напуснали Париж и занимаващи се със свободно изкуство. Купили са огромна старинна къща в този интересен прованс. Марман е много различен, в него има нещо африканско, романско. Никъде не се пуши, възхитени сме. Искаме във Франция. В София не можем едно заведение да намерим където да си побъбрим с приятели без да ни тровят. И за кметовете би било полезно градчето има 9 фонтана. И работят. Градът се намира на река Гарона, припомняме си „Без дом” и снимаме реката.

Гарона

Марман

Домакините ни подаряват домати в различен цвят – гордостта на Марман. Оказват се невероятно вкусни. Нашите родни домати бързат да се присъединят към европейските – розови тенис топки. Потегляме на Юг – сега спокойно по страничните пътища Сан Себастиан е близо. Пътищата извън магистралата са приказни. Кленови сводове създават усещане за спокойствие. Окосени ливади, горички, много красиви къщи. Умеят да се забавляват хората. Некои съображения: повечето хора с които се запознахме не са по-богати от нас, но всички живеят по-добре. Повечето живеят под наем, но животът им е по-сигурен. Ние тук които ревем за мизерията разхищаваме и разсипваме богатствата си. Вижда ми се тъпо. Спирам дотук, за испанската фиеста скоро.

Испания,

упорито ръкомахаме някой да ни забележи на френско-испанската граница, но не би. Язък ни за големите паспорти. Пфу нема кой да те гледа подозрително да разрови бельото, да мушне отвертка в кесията с кюфтета. Въздъхваме по соца и отминаваме.

Пристигаме в Сан Себастиан съвсем по график.

И хукваме на плаж. На океана. По-малко солен е от средиземното и много спокоен. Ех Атлантик. Плувам в захлас. Бях чел някъде, че там било рай за сърфистите, съмнявам се. Сан Себастиан има два залива и двата много затворени. В момента е като тепсия и едва ли може да има добра вълна за сърфистите. Може пък някъде наблизо из Бискайския залив да има. Мацките мързелуват на слънце. Топнаха крак, близнаха и каза аха Океан, не е много солен. Егати отношението. Сан Себастиан е много красив и по испански /пардон баски/ пищен. Прилича на Рио де Жанейро.

Сан Себастиян отгоре

Атлантическо цъмбуркане

Не че сме ходили там, ама така ни изглежда. Всъщност и кой от кого е взел приликата пак е спорно. Два големи хълма затварят залива и бранят града. Най-често им е трябвало да го бранят от англичаните, те албионците по-друг начин са опознавали Европа, не като нас со кроце и со благо. Още си стоят оръдията там да пазят мира. Този град има и голям парк, за който не остават сили. Незнайно защо не е сред първите по туристически рейтинг. Според нас по нищо не отстъпва на една Валенсия, даже напротив, много по-модерен и развит. Може би причините са политически, както научаваме малко по-късно. Нашият домакин закъснява и води със себе си още един закъсал гост. Ставаме голяма компания, но както се казва сърце да е широко. Домакинът ни е най-чистия и подреден ерген, който сме виждали. Великолепен апартамент, обзаведен и съоръжен със всичко в нов квартал новичък и обширен, с разкошни тераси. С мармандски домати, испански лук и френско сирене, и много творчество създаваме салата и гонещата носталгията бяла Рада постигаме бързо консенсус и обединение. Та тук се завихри политиката. Оказа се, че Испания си е многоезична страна, нещо като Швейцария само дето кантоните не са дошли доброволно. Това дето не разбирахме табелките в града било щото са писани на баски, нашето испанознание се отнасяше само до говорещите кастилски. Това при баските да говориш книжовен испански си е като да попиташ нещо на руски в Чехия 68-ма година. Говорейки си за това де е България ние най-невинно питахме – а това как е в Испания? На един от многото такива въпроси съпругата ми получи отговор: „Ама жено, къде тук виждаш испанци и Испания?” Голем смех падна. Нашето неразбиране. Доста по-късно в Каталуния вече, водейки все същия този разговор лека полека започнахме да поразбираме. A пък питайки за същото мадридчанина Нектор – един истински столичанин. Той отсече – ЕСТУПИДО!!! Тогава и на мен така ми изглеждаше. Ама като се сетя за нашето „Свобода или Смърт!” се куртолисах и реших да не ръчкам повече.

Ще продължим във втора част, че сигурно се изморихте !