Bay Kolio пътуване към ...

Бали и Сингапур

Този свят и онзи. Дааа още откак се запознах с Бале, познавате го, в мен се загнезди желанието да видя Индокитай – Югоизточна Азия. На мен това ми звучеше като Лопе де Вега и по-скоро ми изглеждаше зверски скъпо и невъзможно. Но Бале го беше правил, а пък как го е описал… неистово. Та стоеше си в мен мечтата и мисълта някога ще ида там.
И ето какво се случва. Брат ми, човек вманиачен в техническите аудио визуални техники и строг привърженик на поне 6-7 звездния лукс ми казва: Ще ходя на Бали. Брех, викам си какво му стана? Той привърженика на Анталия и Шарм ел Шейх(Египет) готов да скача в дълбоката вода. Но, важно допълнение. Миналата година ходи на страхотно пътешествие в Африка и както сами знаете, колкото по-далеч си бил толкова по-далеч ти се иска да идеш. Заразата на пътешественика. Тая болест и криза не я лекува.

Та естествено подбрал фирма – Астрал и Сингапурските авиолинии, като най-лачени и ме изкушава: Хайде бе не искаш ли на Бали? Леле не искам. Как да не искам. Била много сгодна офертата 9 дни 7 на Бали и 2 в Сингапур. Изгодна дръжки. На тур компаниите пинизите нощувки със закуски и полета без таксите. Та като теглиш чертата леко ти настръхва брадата. Ама пусти мерак не дава заден. Та включвам рязко напред. Семейството се стресира, леле там сега кво, а леле, сигурно малария, цунами, човекоядци, ами отпуск, ами лекции, самолети, тежки полети, ами дрехи…. Няма ами. Газ и толкова.

Така де. Ще ходим. Ние типичните автотуристи даже куфари нямаме. А и полета е 14 часа и то от Истанбул без прекъсването за зареждане. Автобус до там щото Българското летище няма връзка с никого. Значи тръгваме в полунощ, на следващата сутрин от Истанбул за Сингапур с кацане в Дубай /къде другаде/ прекачване на Сингапурското летище за Бали и понеже летим на изток прибавяме едни 7 часа зазлика престоите и прекачванията и сполучава два дни път. Егати. Какво ли ще е с кола? Багажа този път се слага на кантарче и аз съм доволно щастлив. 20 кг и това е. Аз естествено поемам подаръците и бутилките. 6 бутилки хубав мавруд за скрепвване на дружбата и 3 от каноничната гроздова за запазване на вярата. Туроператора ми казва може кило концентрат и кило вино на човече. Аз му вярвам. Поради строгото отношение към дрогата особено в Сингапур правим строга ревизия на торбичката с лекарствата. Моята любима със всяко пътуване е свикнала да добавя какво ли не да не чуе дявол. Изобщо здраво подкрепя фармацевтичната промишленост. Да ама там бесят. Чували сме за маларии, охлювчета, медузи и каква ли не отровна гад. Това митовете и легендите са неизтребимо зло. Как така с малка торбичка на това опасно място? След като веднъж си бил там знаеш, че най опасното нещо е да приемеш първата предложена цена, ама като не сме били, а.

Подготовката се редува с паника, харесвам го този момент. Всичко което съм прочел до сега за Бали започва така: пристигаш там напълно ошашавен. Брех що така. Разбрах след две безсънни нощи, по автобуси, летища, часови пояси и пр. наистина не си в час.

Ама да започнем с пътуването. Тръгва се с автобус от София. Сутринта пристигаме на Ататюрк – Цариградското летище.

Самолет

Внушителна работа има няма 140 ръкава.  От наша страна се долавя цъкане. Кафе лате, WI-FI кеф. И разните му там сиропирани истории. Мятаме се на един Боинг 747 на Сингапурските авиолинии продължавайки цъкането. Мале какви стюардеси извадиха тия сингапурци, един косъм няма да се ветрее свободно, манекенки събрали цялата източна деликатност и финес. Изиграват ни една пиеска Have a pleasant fly! След което веднага използваме момента да поръчаме по едно малко та да спрем цъкането. Благородно завидях на братята турци за великолепното летище, но само докато кацнахме в Дубай.

Дубай летище

Там нали горивото им извира на улицата дадоха ни един час да се прошетаме из летището. Леле тоя Аладин какви желания можел да изпълнява!

Аладин и вълшебната лампа

Търкали са лампата емирставата та чак са се разсипали. Златни палми, да не увяхват, малки мерцедесчета за награда и навсякъде нинджи. Интересен арабски имидж, като го видиш с чаршафа си викаш бедният, сигурно цял ден тича подир камилите, а той вади инкрустиран лаптоп и почва да щрака.

Не вярвам да е месинг

Загледах се в нинджите оказаха се жени, при това през процепа се вижда добре гримирани очи.

Дубай колички, играчки и пр.

Дългото заглеждане обаче може да ти махне главата затова се чудя как минават паспортния контрол. Другата загадка е че има столове, кресла, лежанки, да седнеш да се размечтаеш за 1001 нощи, толкова са удобни, а те налягали по земята.

Някое от трите желания

Излитаме от нощен Дубай отново цъкайки. И спираме цъкането по познатия ви начин, няколко малки и няколко големи. Милите стюардеси раздават четки за зъби и терлички. Идилия.

Сутрин е, коя поредна забравих. Сингапур. Летище.

Е няма такова летище. Мислехме че сме видели всичко. Предните две все едно ги няма. Три терминала в буквата П между които се ходи и с влакче без машинист. Имахме много време според нас до полета за Бали, но се оказа само миг. На това летище можеш 3-4 дни да уплътниш обикаляйки го без да повториш нищо.

Сингапур поглед между терминалите

Една от заличките

По килима минават около 10000 дневно

Орхидеите са техните мушкати

Всички възможни вериги заведения, фрии шопове и всякакви други шопи се редуват с градинки, салони за масаж, ноктомагии, бръснари и бръснарки. Да вътре в летището има градинки, пардон, горички застлани с килим, аквариуми, басейни, шадравани и изобщо цялата джунгла кротко съжителства с хай технологията. Имаше и американски прериен бар с коневръз където двама пияни австралийци не можеха за повярват, че са дошли със самолет а не с кон. За Сингапур ще говорим по-нататък, че сега да не изпуснем полета за Бали. Естествено сме в най-отдалечената точка от нашия гей, пардон гейт. Следва яко препускане по бягащите пътечки до пълно зашеметяване и сме на борда. Слънчево е, небето е нечовешки синьо а в самолета е 18 градуса. Така и не разбрах не работеше ли климатика или много добре работеше. Там пресякохме екватора, нямаше никакво посвещаване, срамота, за пръв път ми е. Изведнъж се приближихме до морето ниско, ниско, плажа и хоп на пистата. Добро решение, особено за излитане, ако не успее да го вдигне цоп.

Тук вече разбирам какво са писали тези преди мен за шемета. На летището е 30 градуса и 90 % влажност. От 18-те в самолета направо в микровълновата. Полека се разтапяш. Супер нахилени балийци, те наистина са си такива, ти прибират 25 долара за добре дошъл. Чакаме куфарите и хоп моя пристига с голям тебеширен кръст. Брей какво специално отношение. А то защо, идват двама от нахилените около кинта и педесет високи, хелоу сър ние сме митничари. Аз все още тъпо се усмихвам. Моля отворете куфара, отварям. Носите ли алкохол. О йес. Моля покажете. Строявам шишетата гордо с размекнатия си мозък, а на тях усмивките им стават още по-големи. Успях да привлека вниманието на целия пътникопоток. Колко човека ви е семейството сър. Казвам трима, е те това е от зашеметяването. Ние сме 6-ама нали сме две семейства, на 8 годишния хлапак също му се полага малко за сън. А симпатягите вече ме водят в офиса, писали сте нищо за деклариране пък сега… Ама нали беше едно такова едно друго спъвам се в английския аз. Ами мито дължите щрак, щрак, на калкулатора около 40 евро за над внесеното. Ама викам сега ако се откажа от три бутилки вино ще решим ли въпроса? О уес сър. Ето как усмивките им станаха още по големи. Добре дошли в страната на усмивките. А навън ни чака Ани(английският и никнейм) нашата гидка с руски. Слага ни на вратовете венец от цветя смеейки се през цялото време и повтаряйки пажалуйста през смях. Автобуса ни понася през града, а Ани ни се киска и нещо разказва уж на руски. Дават студена водичка, навън е шарено и слънчево сякаш не е месец март. Всъщност кой месец е на Бали почти няма значение. Цялата температура варира от 24 до 34 градуса, слънцето изгрява в 7 и залязва в 7 цяла година. Да ти доскучае. Де тоз късмет де. Хотелът като всички хотели там се състои от параден вход със безбройните атрибути, Ганеша, Кали и пр. и фоайе.

Бали хотел Мелия Беноа

Още от хотела

Плажът

Което е само покрив, стени не му трябват. Течението е нещо като благословия за тялото. Температурата е съвсем поносима, ама влажността хич. От първия момент залепваш и така докато свикнеш. Приятното усещане на кожата след баня там трае 10 минути. Ако си кротуваш под чадъра или под палмата на сянка с биричка животът е прекрасен. Но не мога да си представя да работиш физическа работа там. А хората работят и се усмихват даже. Това което може би се дължи на климата са стройните фигури. Направо се стресирах като не можах да видя един дебелак от моята категория. Вярно те и на ръст  не го докарват ама всички едни слабички, леле подтиснах се. Сигурно ги изяждат. Разпитвах част от местните ни познати, що така бе вие хич ли не си угаждате. Получих странни отговори, като това, че не са мюсюлмани като традиционните индонезийци и наблягат на свинското. Ама аз ако това е рецептата – само свинско ям, досега да съм се стопил съвсем. Други споменаха от ориза и тоталното игнориране на тесто. Ама и това не ми се видя много смислено. Така че остава климата. Така или иначе се топиш на тази влага с жега. Просто там тялото няма нужда от запаси, всичко си има по всяко време на годината, а за да се движиш и работиш излишно тегло не е нужно. Ето една от причините да останеш за винаги.

хората

децата

децата

Хората

Та бях почнал за хората. Децата са най хубави, просто всички изглеждат прекрасно. Жените също, много фини и по азиатски деликатни, не много тъмни, и съвсем дозирано дръпнати – монголоидни черти. Явно името Индокитай за тази зона си е точно 50 на 50. Мъжете са два типа приятни като жените и такива които напомнят много бай-мангал. Но най–същественото е, че всички са 100 процента усмихнати. Това как се получава нямам рецепта. Да речем, че персонала на хотела е обучен и мотивиран да ти се усмихва и поздравява всеки път щом те види, ама всички останали хора по улици, по плажове защо? Загадка. Едно от обясненията е отново климата. 360 слънчеви дни, безбройни плодове, богата природа. Там изхранването изглежда доста лесно. Ако те мързи да катериш палмата можеш да изчакаш ореха сам да падне. Зор няма. Реколтата няма мъртъв сезон. Земя и вода в изобилие и всичко това добре огряно от слънцето. Другото обяснение е може би в туризма, това че във всеки турист виждат 5 лв, които могат да изкарат, също мотивира усмивките. Третото е религията им. Това е много интересно. Като гледаш храмовете и култовите статуи оставаш с усещането, че те някак се шегуват с Божеството. Надсмиват му се, закачат се с него. Почитта към Бога/Боговете се изразява да споделиш с него, да му предложиш цветя, чай, усмивка. Едно от основните схващания е да поседнеш в храма и просто да се усмихнеш. Ето ви втората причина да си останеш там завинаги.

природата

улица

пещерата слон

хотелче

Няма в тяхната религия заплаха, няма Ад. Започвам определено да си мисля, че нашите белези за цивилизация са доста сбъркани. Там има едни кошнички, които се плетат от жените и се пълнят и подменят всяка сутрин, че понякога и следобед. Тя се поставя на прага на къщата, на площадката пред магазина, на стълбите на хотела, на таблото в колата и изобщо на мястото на което си ти и твоите гости. В тази кошничка се слагат дарове за боговете, най – вече цветя (там просто цветовете се ръсят от дърветата) димяща пръчица, чай, кафе, цигара, неща за хапване. Различно съдържание, но кошничката е голяма като длан. Да благодариш и споделиш с многобройните Богове. Всяко отношение се персонализира. Например схващането, че не бива къщата ти да е по-висока от палмите е запазило този остров от нашето грандоманско презастрояване. Само един хотел на Бали е 14 етажа, всичко останало е 2 да 3 и погледнато от брега имаш усещането че мястото е диво. Типичната азиатска скромност и неагресивност се отразява страхотно на архитектурата. Просто градините са вълшебни, хотелите се състезават най вече по големината и красотата на градините си.

Знаете ли колко грама е малката бира – 330 както на всякъде, а голямата, а, естествено 660, що за идиотия да е 500?! Нали.

Бали е остров добил много голяма популярност, едното е, че е различен от останалата мюсюлманска Индонезия, хиндуисти са основно, а и доста християни.

възможността да мързелуваш е налице

наместо бетон

Другото е Хилядата храма, не зная дали са 1000 ама винаги откриваш нов. Трето е над десетте действащи вулкана и плажове. Така че със самото пристигане ти предлагат 10 вида екскурзии из острова и преживявания. Времето да видиш всички няма как да стигне, освен това нали помните да приемеш първата оферта е много груба грешка. Правим съвещание какво искаме и от какво да се откажем, което е трудна работа при положение, че си нямаме идея какво изпускаме. Но водени от добрия наш принцип на „ден Релакс, ден Адвенчър” скалъпваме някакъв план. Обучаваме се в пазарлък. Трудно е, става с много грешки. Например поръчваш такси от хотела до една банка, а на връщане си взимаш от улицата. Разликата е 9:1 в цената.

От брега

Срещате миловидно детенце и ти предлага студена кутийка кола, иска долар, колко му да дадеш на гладното дете долар, сигурно цял ден търчи из жегата за няколко долара. Да даваш и хоп долавяш мигновения проблясък в погледа „Още един шаран” и гледаш после няколко такива ангелчета как се кикотят за твоя сметка и се забавляват с големия бял глупак. А от друга страна един яростен пазарлък с много театър от твоя страна и тръгване на няколко пъти, за колосалната сума от 5 долара, докарва сълзи на лицето на продавача, пак дете беше, тъкмо когато си мислиш с ужас „Защо съм такова животно” забелязваш накрая на сделката истинско уважение и почит в очите. Да друг свят нали ви казах.

Част 2/ – „Слънчевият осторов“ е тук