Гармиш Партенкирхен, Южен Тирол, Лаго ди Гарда
04.10.2013 | Author Елена Иванова
04-05.10.2013 – петък и събота
След кратка закуска и кафе, потегляме към Лаго ди Гарда. Времето не е на наша страна, вали, все още е дъжд не го е обърнало на сняг, студено е, мъгла се стеле над Алпите, есен в планината какво да очакваме друго. Но на нас ни се искаше да прилича на лято-любимият ни сезон! Отбиваме се за час на гости на чай при сестра й на Стефка, да така видяхме и Партенкирхен.
Много симпатичен зимен курорт и сега си прилича на зима. Известен е с изрисуваните външни стени на къщите и сградите. Хареса ни, не стандартно измислено има индивидуалност и се запомня, според мен.
Уви и Гарда ни посрещна с дъжд. По-точно ние сме в Peskira на нашият познат вече къмпинг „Capuchini. Настаниха ни и двете семейства в една каравана с две стаички и холче. 
Стаичките бяха клаустрофобични, особено едната, но иначе беше чисто, удобно, а ние успяхме да затоплим климатикът като през зимата. А то цяла вечер и цяла нощ се изсипваше дъжд, с намерението да ни откаже от разходката с корабче по езерото и Успя!
Но на нас ни беше тръгнало на Фест–ове да ходим и така явихме се на Винен фест в Бардолино, не далече(8км) от Пескира.
И там купонът е подобен, само че се пие Вино, много сергии с лакомства сладки и солени, N-брой видове италиански сирена и естествено сувенирчета безбройни, всичко е в умален размер сравнено с Мюнхен. Имахме малко късмет да не вали постоянно и силно, и даже да поспира от време на времеJ. Това си беше късмет!
След вечеря се отправяме в намален състав на разходка до езерото, при лебедите, патиците и нутриите. Ние носим с Ники китайски фенер и много красиво лети над вода. Даже и лебедите го забелязаха! А те едни питомни, излязоха от водата на брега да искат храна от ръката ми. Първата вечер бяхме само с Ники и не бяхме подготвени, но днес носим едни хубави български кифли, които много им се усладиха!
Чак протягаха нежните си дълги лебедови шии и достигаха почти до брадата ми. Взимаха от ръцете ми храна и не се притесняваха. Снощи им късах салфетка, да ги подмамя, за да се скупчат да ги снимам, а Лебедите дори посягаха и се караха на патиците, когато искаха да си хапнат салфетка. Стана ми мъчно, че ги подлъгвам но тази вечер ги нахраних, изкупих греха си, даже и нутрии бяха излезли на брега, но бяха малко по-страхливи и не толкова доверчиви.
Лягаме по-рано, за да имаме повече време за Генуа утре, преди да се качим на Ценния Кораб. Пречиоза в превод означава Ценен.
Пубикувано в Пътешествия