Bay Kolio пътуване към ...

07.10.2013г. – понеделник-

НАПОЛИ

Днес слънцето ни се усмихна още от сутринта! Ще оставяме есенните дрехи най-после, откакто сме тръгнали от България.

Поспахме повече от друг път, явно бяхме изморени от вчерашното пътуване и лутане из Генуа! Анелия ни въртя на шиш с нейните: „джи пи ес сигнал лоуст”. То пък и града с безброй много тунели и тя се шашна. Правихме наказателни обиколки из града, навъртяхме километри, но по-важен е крайният резултат не изпуснахме кораба Ха-ха-ха (ще пиша за Генуа по-нататък…), че нещо времето не ми стига 

Та бях стигнала до изгрева. Днес първата спирка от круиза – акостирахме късно(11.30) и затова можехме да се поглезим и да поспим повече! Много удобно легло, едва ли не по-удобно от нашето у дома! Италиански комфорт! Спор няма!

Две думи за кораба, много по-голям от Коста, може би и по-луксозен, но за мен Коста много високо са вдигнали летвата и….още мисля за моята оценка. Ще я кажа накрая

„Виж Неапол и Умри”

Под това мото тръгнахме да разглеждаме Неапол! Шегувахме се, че не бихме умряли, не си струва чак пък толкова. А това е казано за Умри – град в Италия също

Първа спирка от круиза – Napoli

Гордеем се със себе си и четиримата, УСТОЯХМЕ на всички видове шофьори(на таксита, микробусчета, шатъли, туристически автобуси и др.), които ни нападаха да ни увещават, че имат най-ниските цени да ни возят цели 2 часа само за 80 Э, представете си!?

Цял ден ходихме, пеша обиколихме много голяма част от Наполи, само до един замък Каподимонте, който се намира почти на върха на един хълм взехме автобус-178, който ни вози безплатно, защото не продава билети шофьора. Уредихме се.

Искахме да се качим още по-нависоко до един друг замък, но не му знаехме името и нямаше как да попитаме НЕговорещите друг език италианци! Та така най-високо до Каподимонте! Оставихме си и за друг път другият замък, а от него мисля че се вижда целия град от високо! Каподимонте се намира в много хубав парк и то голям, но многото дървета пречат да се види Наполи като на длан. Между клони и дървета видяхме нашия огромен кораб-Пречиоза да ни чака на пристанището.

Неапол има стар град който много прилича на Венеция, с тесните улички, не особено чисти (да не кажа друго ) набъкан от магазинчета за боклуче′та, пекарни и Пицарии една до друга ! Бръмчат мотори, а и коли където е по-широко и могат да преминат. Нищо европейско във възпитанието им не усетих! Както си вървиш някъде уличката става по-широка и хоп някаква „Зла” забележителност се появява, като например църква или някакъв паметник около който са насядали „работливи” италианци и пърлявят ли пърлявят. Видяхме паметник на Виторио Емануеле, Кастело Нуово, Галерия Венеция, Общината, Археологически музей, Кралският дворец, галерия Умберто І, Пиаца плебишито- което в превод означава Площад на народа. Още от 19век, един мързелив тогавашен Крал решил, че ще му бъде удобно от прозореца на двореца си да изслушва хората от народа!, видяхме още Катедралата Сан Лоренцо Маджори и както вече споменах Каподимонте. Много сгради са запазени от векове и поддържани, но има и такива с облик на мизерия. А характерното за Италия проснато пране над тесните улички между две къщи и въобще навсякъде от всеки прозорец или балкон се развяват гащи като знамена Ха-ха-ха! Ще се видят и на снимките.