Bay Kolio пътуване към ...

09.10.2013 – Сряда

La Goulette _ Тунис

Акустирахме както винаги до сега по-рано, днес близо час, но може би това е така, защото тук часовете са три различни имаме голям избор часът в България, в Европа (на кораба е европейско време) и в Тунис трето време, два часа напред от нашето. Тъй като нашата скромна група от 4 човека е решила да избираме „Дискавъри” маршрути, което означава да Шунтираме местните таксиметрови превозвачи и екскурзоводи,  наблягаме на пеша-ходенето и ползваме за екзотика местния транспорт, като например влакове и автобуси с доста „екзотични миризми” и цветове! По-изморително е, но така успяваме да се докоснем до местните хора и начин на живот. От порта до гарата на влака сигурно около 1 км ходихме, а още половин да намерим Банка където да ни обменят мангизи

Да вметна, че на рецепцията подло ни излъгаха , че няма друг транспорт освен Такси(Ценко:). Писах им един минус още!

Но да не забравям хронологичния ред. На пристанището ни посреща група музиканти с тамбури и други екзотични музикални инструменти, както се полага за пристигането на такъв „извънредно голям” Кораб. Камилите също бяха на плаца строени, постлано им беше чердженце, на което да легнат и да причакват зашеметените туристи (като половината от нашата група, демек Стефи и Ценко:)от кораба за кратка разходка от 10 метра срещу само 5Э.

След голямо преследване на Банките и дълги преговори успяхме да обърнем някакви евро в местни Динари. Сдобихме се с динарите и отиваме на влака да се катерим с билетче от 25 цента на човек. Пътуваме около 10км и пристигаме за наше учудване в столицата Тунис. Аз имах някакви подозрения, но докато ни разберат какво питаме бая се озорихме с езиците!  Във влака един младеж говореше англ.но ние не се сетихме всички въпроси които ще ни интересуват, за да го попитаме докато е до нас.

Пристигаме на последната спирка и пеша, пеша та километър-два до Медината! Както казват предишни туристи: „Ако не видиш Медината, нищо не си видял от Тунис! А Медината с нищо не се различава от всички останали, които ние сме видели в Мароко. А по-точно Гмеч, Цигания, Шарения, можеш да видиш Дрехи, Бижута, автомобилни гуми, живи Костенурки, и ако кажа един милион стоки, няма да излъжа, Подправки и Кефта.

Ние се точехме за кюфтенца, но уцелихме постните от нахуд, в някаква дупка намерихме, нещо подобно на ресторант с размерите на Баня, любезният продавач веднага се втурна да ни разчиства масата, на която имаше остатъци от риба и рибени кости с ръка и после я покри с амбалажни хартии, а като видя че не ни харесват столовете и тях ги постла с хартия! Тури ни вестник казано на български. Искаше на всеки по една порция да сложи с Кус-Кус и Кефта, но ние всички, една не можахме да изядем.

После платихме с Евро и хвърлихме човекът зад бара в размисъл, и тюхкане, излезе на улицата да показва монетите Евро и да пита дали са истински. Направо във Филм го вкарахме човекът!

Продължихме в Медината и попаднахме на кочовете, които спокойно си ядяха от леген.

От там се отправихме пеша по дългия път до гарата с намерението да се возим на такси(вече бяхме получили разрешение да се возим на такси от нашия бакшиш Ценко J, отказахме се като видяхме тоталното задръстване сигурно щяха да ни трябват три дена до гарата, а не половин час пеша и хоп – явихме се на протеста. Столицата беше затворена на разни участъци, та ни затрудниха да се движим бързо, но така са нещата с протестите! Сложни!

Ще пътуваме към Сиди бу Саид – селище курортно до морето. Безброй спирки на влака ни делят от Сиди бу Саид, но поне успяхме да седнем и да се любуваме на гледките, въпреки голямата скорост с която се движи влака. По едно време след 18-тата спирка ни свалиха от влака и казаха да продължим с Автобус, е тук вече аткарцията беше на ниво! Автобусът се пълнеше до козирката и ние решихме да чакаме следващият! Стигнахме в селището Сиди бу Саид и какво от това! По един много дълъг и стръмен път, но с тротоар стигнахме до морето! Ура и Жалко не си носехме бански костюми! Голяма грешка, наджапахме само и се оказа много топло моренце! Поседнаха на бира, а аз на плажа на миди

Сиди има доста луксозни и подредени къщи може би са вили на някои богаташи, то е крайбрежно курортно село.

И след час обратно по същия начин до Кораба!