Bay Kolio пътуване към ...

Решихме и заминаваме за Малдивите на островче – село Мathiveri. E, не сме решили от днес за утре. Започна се от изгодните самолетни билети, които се появиха от Катарските авиолинии. А това е по-сериозното перо от престоят там!

Но всъщност всичко започна от Ланчата, която продадохме ноември миналата година. Това си е разказ на Ели, но Аз Ники ще се включа с коментари по темата ей тъй за цвят /син цвят/. Половин година никой не искаше да я купи, хубавата стара класа, и не щеш ли хоп… В този момент се появиха изгодните билети за самолети и… ето така започна организацията, Николай проучваше островите един по един. Допитваше се с един наш приятел от Мале – Маджуу. Повечето частни острови са ресорти и там цените са доста нелепи, освен това там няма местен живот, не се срещаме с местни хора, освен персонала. А пък ние все да се потопим в таратора обичаме. 

И така излитаме от Терминал-2 с лек сюрприз за нас – за „по-пряко” прелетяхме до Букурещ. Не, че не ни беше добре да се ширим 10-15 човека в самолета ЕърБъс-319, но такъв ни бил билетът-сложен (София-Букурещ-Доха-Мале). Не е истина колко много румънски братя искат да пътуват за Доха? Препълни се самолета и след час помотване излетяхме отново!

Летяхме почти 5 часа и попадахме в доста продължителна турболенция, но ние вече имаме общо приблизително 130-140 часа прелетени полети не трябва да ми прави впечатление турболенцията, Да ама Не :) .
Кацнахме късно вечерта на летището в Доха. Повозиха ни 5км, за да ни поставят на правилното място за чакане на следващия полет! А той е след повече от 8 часа. Предстои да опознаем аеропорта на Доха, не сме заслужили хотелче! Ще опитаме да дремем на спешъл шезлонги пригодени за спане. Да де, ама който може спи, да се побере, който не може изучава летището! На всеки 2 мин. излита или каца самолет! Голямо движение, голямо нещо е тази малка и мнооого богата страна Катар.  Удивлявайки се на хората, които могат да спят на този шум, та дори на пода-на плочките, ние се поразходихме из летището, достатъчно голямо е да ни отнеме доста време. И както бяхме предупредени от Светулчо, студено си беше! Щура работа ей, държава в която температурите гонят 50 гр лятото, държи 18 на летището Но ние бяхме подготвени подобаващо! Благодарим на Светльо за шапките, качулките и шаловете!
На сутринта ни натовариха пак на едно автобусче и ни возиха около 15 км из летището около самолетите. Имаха за цел да ни дезориентират, но ние не сме вчерашни – видяхме го! Там беше правителствения самолет на България. Където идем и Президента след нас! Даже го заснех, да е спокоен Бареков :)
Полетяхме отново, нямаше въздушни дупки, имаше богата колекция от Jazz, изкефихме се със слушалките. За мюсюлманска компания предлагат доста добър алкохол. Аллах да ги поживи!

Кацнахме след 4:45ч. Мале ни посрещна мокър от дъжд, а ние се намокрихме от пот. Летище, паспортна проверка, куфари-пренареждане на багажа – на топлите дрехи за една седмица им даваме „свободно”. Затърсихме си Хидропланчето, но тук не може така всеки да си търси нещо… веднага се появява служител на летището и ни води към едно бусче и ни преместиха има-няма 10 м по-натам. И така два пъти! Водач, автобус за 10 м. Голямо обслужване падна! Сериозна организация имат, а ние си помислихме, че се шегуват с нас…След час ни качиха на хидроплан Seaplane, но преди това ни подариха тапи за уши, ясно шумът е голям, наистина не можеш да си чуеш мислите, но гледката отвисоко на Малдивите е незабравима!

След 15-20 мин. цопнахме в океана на о.Ника, окъдето с моторна лодка ни закараха до жадуваният остров

Mathiveri(Мативери). Исмайл ни чакаше на пристанището и по Main Street ни заведе до неговата къща за гости Мathiveri, носеща името на острова.
Това Мативери го избрахме защото държеше 5 място от 65 в Трипадвайзъра за гест хаус.

Островът е 500/300м, а името се превежда Величие. Оригинално малдивско село от 500-600 жители с два хотела, голямо училище, едно килийно училище (прилича си на килия без прозорци), 12 магазина за всичко и 5 джамии, които през три часа озвучават острова с неистовата песен на мюезина…Особено нелеп контраст на тези бели, бели пясъци и красив изумруден океан черните дрехи, с които са облечени жените и момичетата. Потискаща гледка е да видиш 20 момичета-ученички облечени от горе до долу в черно и черни забрадки да играят, нещо като баскетбол, но без табла на кошовете/ НетБол/.

Абе това с исляма много ме изумява. Тази страна изповядва строг пиес ислям. Няма празно. Жените са като пингвини и на плажа. Бебета се къпят облечени. На тоз разкошен климат носят и чорапи в джапанките. И пръсти не можеш да видиш. За алкохол и дума не става, с много търсене в голям супер може да си намериш безалкохолна бира. С една дума. Свинско няма, телешко също, биричка няма, даже голи жени няма. Егати исляма, все се чудя това проклятие ли е към тия хора или благословия? Направо си е за дисертация. А може да е свързано и с мизерията? Или както ми се струва световната природна справедливост слага прост народ на красивите места? Ех родината, и тя.не случи с население…

В селото има една кола-линейка, едно камионче за строителството и два мотора! Улиците са пясъчни, навсякъде е пясъка, но метат ли метат сутрин, обед, вечер та чак пушек се вдига в буквалния смисъл. Страхотевица, събуват се боси пред магазините, навсякъде! Религия, обичаи, на нас може да не ни харесват, но като сме им дошли в селото трябваше да се съобразяваме. Това със събуването доста ме изнерви, но полека схванах защо се прави. Това е като миенето на краката пред джамията. Проява на уважение, респект. Е тъй бива.

Архитектурният гений е умопомрачителен, ако я нямаше великолепната природа – палми, екзотична растителност да прикриват местната депресия. Къщите нямат прозорци, всички изглеждат като недовършени. На целият остров има няколко плажчета, предимно No Bikini :) метат ги, но не ги чистят от боклуците, за съжаление!

Заставаме на което и да е кръстовище и накъдето и да погледнем виждаме море, т.е Океанът! Ето такъв живот ни допада!

Екзотиката ни привлича, но там се оказахме ние самите Екзотика! Десетина туристи на 600 местни, ха. Местните ни гледаха с интерес, опознаха ни, поздравяваха ни, а децата ни се радваха и пипаха рисуваните ми нокти на краката и ръцете! Голяма забава! Но приближи ли се Николай да ни снима, разпръсват се! Голям е и страшен :)
Един ден ни извозиха до отсрещното островче с името Финоло (но тук така наричат всеки малък остров). „Извозиха” ни в буквалния смисъл, защото почти забравиха на ни вземат обратно… емоционално се получи накрая, като не знаехме дали помнят, че ние сме като едни Робинзоновци съвсем сами на островчето и няма как да плуваме с раниците вътре с фотоапарати, телефони!

А островчето е толкова малко, че за 7-8 мин може да се обиколи. Малко шнорхелинг повече сянка! Плажът е приказен, и е престъпление да го засипват с боклуци, но боклуците са Факт!
Цветът на океана от по-тъмен от коралите до тюркоазено изумруден от белия пясък по дъното в комбинация със наситено синия цвят на небето представлява невероятна гледка! Заслужава си всеки да я види и да я почувства по своему. Но съм убедена че изводът на всеки ще бъде един и същ: Успокояващо съвършенство! Това е странен фотографски ефект. Небето там е винаги по-тъмно от морето. Сякаш гледаш обърната снимка. Това някак си пълни душата с емоция на екзотика. Подобни ефекти сме виждали в пустинята. Греещ пясък и нечовешки синьото небе.

Е всяко съвършенство има понякога и малки недостатъци. Извозиха ни късно и изпуснахме обяда, но може и за добро да беше. Затова за вечеря отидохме доста по-рано. Хубави салатки, но с минерална вода, няма ракия, няма бира, свинско, телешко и Тодор Колев го нямаше даже …
На третия ден О, чудо чуваме българска реч! Ура Петър и Зара от София са дошли в нашето хотелче! Голяма радост беше и за нас и за тях! Да си говорим и разказваме за пътешествията на роден език! Той е посетил много повече острови от нас и ни беше интересно да разказва неговите приключения, неволи и перипетии.
А и той се оказа много запален риболовец и всяка вечер хапвахме вкусна риба и то все „маркова” от баракуда до ред снупър!

Относно рибката. Това че няма свинско, не е беда в тази жега, а богатството на риби е нечувано. Има риба за всеки и риби със толкова различен вкус, че изобщо може да не ти липсва мазната холестеролна пържола. Риба може да хване всеки. Като казвам всеки имам предвид всеки отишъл до водата. Малки и големи мятат въдиците. Там кукичките нямат контра, като нашите, за бързо сваляне и вeднага замятане. За един час имаш толкова риба колкото не можеш да изядеш. Естествено за по-големи екземпляри трябва лодка.

Изводът от приключението Мативери-Малдиви е, че не си струва за толкова кратко време. Ние бяхме за 7 нощувки, които минаха за миг. Пътуването до там е продължително и скъпо, престой цяла нощ в Доха, след това на Мале изчакването за Хидроплана, изморително и нерентабилно се оказа за толкова малък престой на острова! Обратният път беше до Истанбул и като погледнеш 27 часа, лодка, хидроплан, самолет, престой, самолет, метро, автобус. Разбиващо е и бихме препоръчали на приятели поне 15 дни на Малдивите , на две или три места.
Ще си вземем бележка за следващо пътешествие!

Малдивският архипелаг се състои от 26 атола, обединяващи 1190 коралови острова, които се простират на територия от 90 000 квадратни километра, което прави Малдивите една от най-разкъсаните и разпръснати на голяма територия държави в света. Състои се коралови рифове и пясъчни ивици по продължението на 960 км дълга подводна планинска верига, издигаща се от дълбините на Индийския океан. Само 203 острова са обитаеми, най-големият от които – Мале, където се намира и единственият град и единственото пристанище – едноименната столица. Повечето острови са обкръжени от коралови рифове. Всеки атол има средно по 5 до 10 населени острова и 20 до 60 ненаселени. Малдивите са и най-ниската държава в света – най-високата точка на територията и достига едва 2,3 метра.
Това прави посещението му много интересно. Ако си представите един шарен аквариум с всички възможни шарени рибки, то тава са Малдивите. Вие сте в аквариума там в коралите съвсем реално може да видите най-богатия морски свят на живо. Трябват ви само очила и шнорхел.

Чао и пълната снимкова информация е тук – цък