Bay Kolio пътуване към ...

ЕГИПЕТ – ДРЕВЕН И НЕЗАБРАВИМ!

Да кажа първо няколко думи за пътуването от Стрелбище до Мюнхен.

Ще попитате веднага какъв Египет, какъв Мюнхен, Нерде Ямбол нерде Стамбул?!

Колкото и странно да е с колата тръгнахме към Египет!

21 февруари, 5:30, около 2 градуса, клепеше лек тайфун (дъждо-сняг), по всичко личеше, че зимата се завръща, но ние и този път опитахме да й се измъкнем :) Успешно!

Пътуваме през Сърбия, Унгария и Австрия. Австрия ни посрещна с 0 гр.

Нощувка в Кемелбах (Kemmelbach), до тук 1154км.

Голям апартамент и най-важното много удобно легло. Но ние имаме време само за една вечерна разходка и две бири, защото на следващия ден ни чакат още 300 км път. Много симпатично място, градче типично австрийско, подредени дворчета, хареса ни. Заснежено беше.Налагаше се да тръгнем рано.

Пристигнахме навреме в Халбермос, до там от София-1454 км., близо е до Мюнхен и до летище „Франц Йозеф Щраус“. Там ни чакаха приятелите, оставихме си колата при тях и след като се видяхме за час и нещо, те ни закараха до летището. Полетът ни беше в 14:30.

След около 4:30ч полет, кацнахме в Луксор. Едно арабско мотане настъпи, та чак в 23 ч. ни настаниха на корабът Роял ла Терас. Но бяха помислили за нас и в каютата имаше оставена вечеря! А от фрий шопа бутилка Метакса. Много мило от тяхна страна! До сега не сме били в толкова голяма външна каюта, може би около 16кв.м, освен това има и нещо като тераска, хубаво изглежда, само матраците не ни бяха удобни, освен това бяха две отделни легла :|. Но много интересно се плава по реката, виждаме селищата, от двата бряга на реката. Разни хора и деца ни махаха и викаха Хало, хало, те са свикнали предимно с немско говорещи туристи. Даже и на своеобразен екшън бяхме свидетели, чухме глъчка отвън откъм реката и видяхме, че успоредно на кораба пътува една лодка, от която се провиква някой и щом се показа Ники на тераската го замериха с покривка и се провикваха за някаква Евтина цена! Въпреки, че им каза че няма да купува, те продължиха с техния си номер! Опитвахме да им я върнем, да я хвърлим обратно в лодката, доста неуспешно! Хем ни беше забавно, хем досадно, и се чудех как ще им дадем пари, ако бяхме решили да купим нещо? Тогава забелязахме, че лодката е вързана с въже за кораба от което си направихме логичният извод, че „търговците“ имат агенти от кораба!

Останахме доволни от обслужването, храната и от пътуването с кораб по река!

Да спомена, че всяка сутрин имах някаква красива фигура направена от кърпите на леглото! Има снимков материал.

Единствената ни забележка беше, че на връщане в Луксор за двата дена престой, се налагаше да търсим превоз до центъра, защото не бяха осигурили транспорт, а бяха акостирали на 18км от града.

Ще се опитам да разкажа от нашия поглед видяното в Египет и р. Нил, и да преразкажа научени и прочетени факти.

Храмът в Карнак е величествен, храмът на Хатчепсут също, а срещата ни с Нил наистина беше вълнуваща, въпреки че си я представяхме по-различна, стори ни се Дунав да е по-широка река от Нил!

Нил е дълга 6671 км, все пак нали се води най-дългата река в света! 

В долината на Нил е възникнала и се развивала една от най-старите човешки цивилизации – древноегипетската. Забелязахме, пътувайки с кораба, че само в близост до реката е населено и вечно зелено. Във вътрешността няма дори трева, сухо и пусто, пустиня! Научихме, че в Асуан вали дъжд през 3 години за малко.

Ако не е реката животът ще изчезне. Това, което съм прочела за р.Нил, че е единствената река, която пресича огромната пустиня Сахара и представлява невероятен оазис за пустинята. Нил тече в територията на 9 африкански държави (Руанда, Кения, Танзания, Бурунди, Уганда, Етиопия, Еритрея, Судан и Египет).

До тук с географията.

Бяхме прочели, че в гробниците в Долината на царете, се влиза в най-тъпите. И съвсем вярно се оказа! Те са около 60, но пускат само в 14, но и тези 14, са подбрани да НЕ са интересни! Ние бяхме в гробниците на Рамзес 2-ри и 3-ти, и Merenptah, както и да се чете. Ако искахме да влезем в някоя различна от предвидените в нашата програма, (например на Тутанкамон), казваха това е Екстра и трябва да си купите допълнителни билети! Е ако 65€ на човек са малко, (и то за половин ден), които сме платили, сори за гробници, в които почти липсва история. И ако можеше гидът да ни говори на български, или поне на английски за нас, щях да преглътна с усмивка голямата доза пясък, който не бях предвидила, но се наложи да погълнем! Вътре в гробниците имаше къде запазени, къде реставрирани надписи по стените и в камъка, йероглифи с цветни букви, но беше забранено да се снима, забележете ако не си платиш и за това! Е нали съм виден столичен папарак издебнах охраната и няколко кадъра направих :) Ще ги видите в албума! 

Посетихме и музей на камъка алабастър. Всевъзможни фигурки със всевъзможни големини от камък, който е с различни цветове бял, кафяв и сив. И с такава лекота ни лъжеха, че са ръчно изработени. Много забавно, такива актьори видяхме, че Холивуд ряпа да яде! Изглеждаха някакви работници, дремещи на пясъка и щом се появят туристи, веднага хващаха инструменти и започваха да пилят камъни, а пред тях Дъ биг Бос показва готови изработени „ръчно“ от тях фигури :) Много са лъжливи и си мисля, че това е свързано и с бедността, опитват да ни продадат какво ли не, за да изкарат някоя пара?!

Посетихме и храмът на Хапчетсут величествен е! Спор няма! 

Да вметна само, че до днес (26.02- понеделник), температурата беше перфектна! Което ще рече 24-26 гр., днес обаче в Асуан подскочи малко повече към 29-30 може би. 

На другия ден отплавахме към Ком Омбо и там ни чакаше също голям храм на две божества – двоен. На Собек с глава на крокодил и на Хор с глава на сокол! Ние вече сме самосиндикални след гробниците на царете и сами си организираме екскурзиите, къде сполучливо, някъде неуспешно…, но това са рисковете на живото предаване.?

И да не забравя да кажа, че видяхме крокодили, но не бързайте да се радвате бяха в музей в Ком Омбо, при това мумифицирани, зад големи специални стъкленици! :) Хаха имало значи! Не ми разрешиха да ги снимам за доказателство, затова ще се наложи да ми повярвате! Please beliеve me!

И ето стигнахме до

АСУАН

Да кажа честно, не само според мен, но не вярвам изобщо в тази държава някой, някога да е чистил и имам предвид не вчера или миналата година… Всичкият боклук си е от времето на фараоните…— автентичен! Може би след Камбоджа и Панама, Египет все още не ме подразва толкова с мръсотията, явно съм претръпнала вече? И все пак точно в гр.Асуан е мааалко по-чисто!

Арабите са лъжливи, казах ли го вече, готови са да ти говорят, говорят много! Повече от мен представете си!

Готови са и да те упътят, но ако нещо не си им угодил, стават страшни скандали, като в нашия случай с файтонджията Ахмед, е какъв да се казва? Той вози с файтонче с едно конче казано на наш език, а те го наричат Carriage (Керидж)- каляска на английски!

И като ни убеждаваше, че ще ни извози за 7,5 € до язовира да вземем лодка до остров Агилика, където е храмът Фила. Така се уговаряме от предната вечер за сутринта на другия ден, и да не ме излъжете, ще ви чакам в 9ч. пред вашия порт и промис (обещавам) и т.н. Сутринта всичко е точно излизаме навреме, и той е там, но го нападнаха другите файтонджии, че имало ред и трябвало друг да ни вози, скандал на улицата, лек допир, бутане, крясъци. Ние тръгнахме пеша по Корниш (така наричат крайбрежните булеварди), а те вървят до нас и нареждат, че той няма да ни вози, и ние се заинатихме и казахме, че парите са си наши и ние ще решим на кого ще ги дадем. Балъци сме явно още! Пък и държим на думата си, в случая на уговорката с Ахмед, и така след дълго ходене накрая се качихме при него! Следите ли ми мисълта, че аз май я изгубих, имахме уговорка за отиване и връщане за 7,5 € и като се върнахме поиска двойно, защото това била цена за един човек! 

Покрай този Ахмед щях да забравя да разкажа за този величествен храм Фила на остров Агилика в самият язовир и само с лодка се ходи до там. И се намира в стария язовир. При строителството на язовира храмът останал като остров, но тук с лодките нямат проблеми, даже колкото повече туристи возят, толкова по-добре за тях! Наистина величествен храм! На голяма площ, доста се е запазил от вековете. На входа почти на всеки храм стоят статуи на лъвове и тук нямаше изключение, въпреки че времето и природата са се опитвали да се наложат и да разрушат направеното от древните египтяни, голяма част се е запазила. Разгледахме, снимахме, обикаляхме и само да понечим да попитаме някой местен там от охраната и гледай какво шоу става, веднага иска бакшиш, една дума казал и … дай бакшиш! Застанали до нас на снимката – дай бакшиш!  

На връщане Ахмед ни спря да видим православната коптска катедрала Архангел Михаил. Огромна, на два етажа, с елегантна висока камбанария, даже и доброволка се намери, която имаше желание да ни разкаже нещо. Тук местните, наричат православните християни наречени в Египет копти. Мъжете се молят вляво, а жените с преграда са отделени вдясно. И една любопитна подробност, техният патриарх Шенуда починал 2012 г и съвсем скоро бил избран новият коптски патриарх Теодор, по странен начин чрез жребий едно дете с вързани очи изтеглило неговото име J

На връщане спряхме и в два магазина за нищотии, в един за подправки, всичко това влиза в програмата.

След приключението с Ахмед и неговото конче Моника, се прибрахме за обяд и след обяд решихме, че трябва да видим и другата забележителност в Асуан, новата язовирна стена, (High Dam), а и цели три часа никой не се е опитвал да ни излъже, или да ни продаде нещо… стана ни скучно!

Този път с такси, не е много близо около 18-20км, ще ни вози със стара, колкото нас, кола Пежо-205, Мохамед, то тук други мъжки имена Ахмед и Мохамед има ли, няма. А да и Хасан, но той е готин!

Уговорка, безкрайни пазарлъци и потегляме, спира да ни купи малки шишенца вода като в четири звезди обслужване :) После и билети купи за стената, да му ги платим накрая…, но този път очаквана от нас изненада, билетите, не били толкова, а повече, бакшиш трябвало да му дадем, две деца имал, хм и аз толкова имам, че и три внуци!? И накрая хайде дай и тази химикалка за детето…, ей нямат край техните искания!!

А така се увлякох покрай тези екзотични местни измамници, че щях да забравя да спомена за стената и за язовира няколко факти. Строителството е започнало 1960 г., завършено 1971 г, дължината на язовира е 500 км, площта е 6000 кв.км, 12 турбини и невероятни количества вода, казано кратко Чудо! Но, за да се отиде горе на стената първо се купуват билети, после се минава през скенери и чанти, багаж всичко и то само в един определен участък, туристите могат да си направят снимки и да гледат!

И ако съм забравила да спомена навсякъде ни проверяваха всичко, което носим на скенери и ние също минавахме, в музеи, замъци абсолютно навсякъде! Даже и хотелите на входа имат скенер. Мерки за сигурност!

Наоколо вишки с картечници заредени, по улиците през 200м въоръжена охрана и то сериозно въоръжени, но може би това е начинът да се избегне терористична атака.

И така стигаме до следващия ден, последен в Асуан, в който имаме време само до обяд за още приключения :)

Решаваме да се повозим на Фелука, не голяма лодка с платна и да разгледаме каквото има за гледане, остров от камъни, които наподобяват слонове и естествено са го нарекли слонският остров, ботаническа градина с много растения, спира лодката и ни чака докато разглеждаме. 

Но денят беше безветрен и не успяхме да се возим на фелука, а на лодка с мотор. Естествено успях да скоча неправилно от лодката и да си навехна крак, „маа мищо”, само понакуцвам леко, но Хасан ми даде Алгасан, хаха! (затова писах че е готин)

Не беше проблем, лодката, а лодкарите, как никога не успявахме да случим човек, с когото да се уговорим и всичко накрая при плащането да бъде ясно и спазена уговорката? Не нямаше нито един! Това ме изнерви, плащаме за колкото сме се разбрали и той иска още? бакшиш? Не помня дали ни се беше случвало в други държави!?

Успяха да ни спретнат и номера с готвача, но после прочетохме в интернет, че това е един от безбройните им известни номера! Един ни спира и казва: „Здравейте, аз съм готвач във вашия кораб и отивам да купя подправки, за мен цените са различни, защото ги купувам директно от нубийците и мога да ви взема, защото за вас като туристи, цените са по-високи, какво предпочитате да ви купя?”. Тъй като ние разпитвахме за шафран предишния ден, но не ни хареса цената и се отказахме и сега му казах, че бихме купили шафран, но малко количество 10-30 гр. И така в някакви задни дворове ни заведе, сега вие чакайте тук аз ще ви купя, изчезна и се върна с два пакета червен и жълт шафран (дано да е шафран, но вече и в това се съмнявам) и взе 5 долара и изчезна! Да кажа все пак, ако някой не знае, че тук в Египет живеят много Нубийци, но нали знаем, че вече няма държава Нубия. Судан и Египет са си я поделили, само дето не разбрах по равно или по братски? Тук предимно те държат пазара на билки и подправки.

После в Луксор на връщане с кораба пак на един пазар един се опита, да ни каже че бил готвачът в нашия хотел, но не уцели, а и ние вече сме „гърмян заек“, не му мина номерчето! Безброй много номера имат, който се хване на въдичките…

Напускаме Асуан, отплаваме обратно към Луксор откъдето започнахме плаването по Нил.

Първа спирка Едфу, село, мърляво, нищо особено теглихме един тегел по стъргалото, трудно се ходи пеша, няма къде! А и много трябва да се внимава какво настъпваш. Масички по нещо като подобие на тротоар, по нещо като подобие на улица се движат файтончета, мотори, първобитни коли, и това е, село като село, но мнооого египетско! 

На следващия ден още в 9ч. сме в гр. Есна и веднага излизаме да видим първата забележителност-останки от храмът на Кхнум! Не си заслужава! А колко е мръсно в Есна, бедна ви е фантазията! На всяка крачка се изумявахме как е възможно да е толкова мръсно?! До сега след Камбоджа и май гр.Колон – Панама водеше тази класация, но вече имаме нов фаворит! Въобще не е смешно! Моля ви! Картинката е подобна на Едфу, няма къде да се ходи, то не става нито за гледане, нито за ходене! Като се върнахме си дезинфектирахме маратонките и подметките, че в каютата стъпваме боси понякога! Арабските питки, които ще видите на снимка са отчайващо мръсни почернели от мухи, а хората като ги купуват опипват всяка и купуват една и така всеки опипва всички питки! Ужасяващо ми подейства!

Скъпи Приятели,

Ето пак сме в Луксор, откъдето започнахме круизът по Нил с кораба на мечтите :)

Ще бъдем тук два дена.

Оказа се, че ни спретнаха поредният арабски номер. Позиционираха кораба на най-отдалечения порт, от центъра на Луксор! Между другото това е древният град Тива, сега Луксор.

До там, от порта са около 18-20 км и нямахме шатъл бус, а просто се налагаше да ползваме такси и да се пазарим като цигани! И цената варираше от 30€ до 5$. Естествено първия път ни взеха високата цена, после поразпитахме и разбрахме, че има и градски транспорт, малко неудобен, трябва да се сменят два автобуса, да се чака по-дълго време. И като ни видеха бакшишите на спирката на градския автобус, идваха да ни молят да се качим при тях, по-комфортно, по-бързо и свалиха до 5 долара, кой зае ако бяхме по-инати дали нямаше още да падне?

Арабски свят, ако не се пазариш, си е за твоя сметка! 

Първия ден видяхме храмът в Луксор. Те всички си приличат, колонади, изписани от горе до долу с йероглифи, и навсякъде го има символът на живота според древните египтяни, наречен Анкx. Музеи на Рамзес || и Рамзес |||.

Има и алея на сфинксовете. Вечерта беше осветен с хиляди лампички като новогодишна елха! Минахме през Сука (пазара), бяхме решили, че ще ги изненадаме, като си говорим само на български и няма да се спираме при никого! Спазихме си уговорката спираха ни, опитваха на различни езици да ни говорят, но ние им говорехме на български, спор няма беше забавно! Искахме да гледаме без да купуваме нищо! Но накрая един пускаше арабска музика и не можахме да се стърпим да не се пазарим с него. Елчо харесва такава музика. Но беше дълъг пазарлък, не се съгласяваше на нашата оферта, тръгнахме си, след като обиколихме пазара, решихме да се върнем и да опитаме пак, но си мислехме, че сме вече в неизгодна позиция, защото явно той разбра, че имаме интерес, пак не се нави човекът и вече окончателно си тръгнахме и бяхме изненадани от него като ни намери вече почти извън пазара и ни продаде двата диска за цената, която ние предлагахме 5$! Опасни търговци! И му дадохме половин евро за благодарност (такава монета имах в джоба:).

Прибрахме се с такси, който ни докара имахме уговорка! С едни холандци си поделихме кола-такси с шест седалки, но ни одра яко като за welcome!

Вторият ден нали вече бяхме разпитали за реалните цени, и се явихме подготвени :) Една малка победа, за нас, или една голяма крачка за човечеството? :)))

На следващия ден ще отидем да разгледаме най-големия храм.

КАРНАК- има село и храмът носи неговото име. На 3-4 км е от Луксор. Това е най-величественият храм на най-голяма площ. Най – големият религиозен храм в Египет, а може би и в света.?

Ипет Сут – най-почитано място са го наричали древните египтяни!

Накратко ще напиша, това което съм прочела за Карнак факти, но всеки може да намери в интернет, ако го интересува повече.

Строителството на комплекса започнало 2000 г пр.хр. в чест на триадата от божества – Амон-Ра, Мут и Консу. Фараоните Тутмос, развивали най-мащабно строителство, при които комплексът е обграден с дебели защитни стени и големи каменни врати.

Този храм е бил дом на Боговете забранен за обществени посещения. Ако някой простосмъртен дръзне да влезе вътре, е бил осъждан на смърт. Това е светая светих, обитавана от Амон Ра.

Простолюдието е било допускано в храма само по време на ежегоден фестивал на Опет.

И така З0 фараони са градили, всеки по нещо надграждал, друг разрушавал и строил своите символи, затова строителството продължило 2000 год. Непрекъснато са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог на египтяните Амон Ра

Храмът в Карнак има обособени 3 големи зони.

В момента не се допускат туристи в две от тях, защото се реставрират.

В ПЪРВАТА и най-голяма, от които е разположен храмът на Амон Ра. Централно място в него заема колонната зала, с134-те масивни колони, високи по 23м, изпъстрени с йероглифи, над 450 статуи и 10 сфинкса. В комплекса има още няколко по-малки храма и свещено езеро.

Тук може да се видят статуи и изображения на най-великите фараони от египетската история, включително и на Рамзес ІІ, най-великият от всички, управлявал Египет цели 66 години и който имал 200 деца!

Символът на вечния живот Анк (може би се произнася Анкх на арабски?) е най-често срещаното изображение. Какво са имали предвид древните, изобразявайки живота с този символ е въпрос на догадки. Учените имат хипотеза – за връзката между мъжкото и женското начало?

Но Символът на вечния живот винаги е присъствал в ръцете на фараоните и боговете, за да покаже тяхната вечност.

По времето на фараона Птоломей-2-ри, комплексът се е свързвал с Тива(сега Луксор) и с някои от околните храмове чрез Алея на сфинксовете. Ние видяхме голяма част от тях са запазени.

ВТОРИЯТ по значение и големина храм от триадата е на Богинята-майка Мут, позната още като богинята с лъвска глава. При разкопки тук са открити 600 статуи от черен гранит, които се съхраняват днес в Музея в Бруклин.

ТРЕТИЯТ храм е храмът на бога на войната – Монту. Имал е всички традиционни елементи на египетски храм, но днес не е останало почти нищо съхранено. При разкопки, са открили останки и от Храмът на фараона Аменхотеп IV, и статуи от червен гранит и пясък.

С течение на годините Карнак е разрушаван и разграбван. Първите християни, пристигнали тук, са унищожили всичко, което са сметнали за богохулно. Включително лицата на древните Богове.

Бих казала, че ми звучи не християнско! Но ако фактите са такива, знаем че пред фактите и Боговете мълчат!

Единствените поклонници днес тук сме туристите!

Да живеят туристите!

Ето пак напускаме Луксор, този път за по-дълго или завинаги!?

Но който от четящите, би се впечатлил от подобна история, или пътешествие, приключение, да отива в Египет, да не се замисля! Ще покажем снимки, но винаги казвам, не е същото като да видиш на живо и красивото и не дотам красивото, и чистото и мръсното, подреденото и разхвърляното, всичко това е част от нашия живот! Нали?

★★★★★

ЕЛ ГУНА 

След едноседмичния круиз по Нил, имахме полет от Луксор до Хургада. От летището имахме трансфер до курорта (на 25км) Ел Гуна едно райско кътче! Оформено артистично и характерно с тишината и спокойствието си!

До Ел Гуна имат достъп само и единствено собствениците на вили, настанените в хотелите туристи и местните, които обслужват курорта. На входа на Ел Гуна има охрана и проверява кой влиза и по каква работа. Отделно на входа на всеки хотелски комплекс също има охрана и скенери!

ЕЛ ГУНА – е притежание изцяло на един човек, Онси Сауирис, дали само мен асоциацията ме води към Онасис не знам, но сигурно няма нищо общо… или пък има? Милиардите може би.

Та мисълта ми беше, че неговата компания OHD (Orascom Hotels & Development) е имала идеята да оформи от пустинята рай.

Според мен доста успешно са се справили, разработвайки концепцията за египетската Венеция, но липсва характерният аромат на Венеция! Хаха J

Името на курортното селище произлиза от лагуна. Из целия курорт, са прокопани изкуствени канали и по този начин червеното море е влязло навътре в сушата и са се образували множество острови и полуострови. Бих казала много добра идея, добре замислен курорт, още се строят хотели. Разделен е на отделни комплекси.

Хотелският комплекс, в който ни настаниха е построен преди 2 год. на по-високо място и около него нямаше строежи наблизо.

5-звезден и всичките звезди си ги заслужава! От едната страна има пустиня, от другата се вижда Червено море! Но са засадени палми, и цветя, пустинята ще бъде залесена и облагородена след години, като поизраснат дърветата, защото все още са малки. 

Целият комплекс е опасан от голф игрища. Наречен Ancient Sands, Golf Resort&Residences, получи се …последният да затвори вратата, но нямам вина така са го кръстили! Ейншънт Сандс или Древни пясъци в превод, изключително красив, хем модерен, хем с типичен арабски облик! За чистотата тук, нямахме никакви забележки!

Настаниха ни в апартамент голям, с напълно обзаведена кухня с всички уреди, за които се досещате! Е ние нямахме ищах да перем в пералнята или да мием съдове в миялната машина, при положение, че сме на пълен ол инклузив… но тези апартаменти сигурно се наемат и на друг принцип и са осигурени всички удобства.

Имахме осигурен транспорт – шатъл бус до собствен плаж Марина бийч, въпреки че само на 3км беше плажът. Няма предвидено място за пешеходци, идеята е да возят туристите и да ги глезят ! Можехме да се храним и на плажа – Ол инклузив. Определено ни разглезиха!

Можехме и около басейните да се глезим, особено Елчо, защото по това време водата в морето меко казано, не беше по моят вкус (21 гр.)! А три от петте басейна бяха добре отоплени и ние действахме по следната отработена схема, сутрин Ники в 6:30 басейн, след закуска плаж на морето, след обяд плаж до басейн:) И това ако не е разглезване, не знам как да го нарека?!

След вечеря имаше осигурен транспорт до Даун таун, както наричат селището извън хотелските комплекси. Там има ресторанти, много магазини, но ги няма типичните „досадни“ търговци, които дърпат туристите да влезнат в техния магазин. Не, че ни липсваха! Разбрахме, че там живеят много европейци, които са наели или купили вили и явно те са успели да превъзпитат местните търговци. Заговорихме се с един „превъзпитан“ и той ни каза, че се чувстват абсолютно сигурни и защитени, имат болница, университет, нищо не се краде, могат да си оставят чанти, пари, телефони и нищо да не изчезне! Ние тук казваме Браво! Има и летище, но то е на собственика и не се ползва от туристи.

Един ден на 3-ти март Да живей България, направихме една мечтана от Ники екскурзия с малко корабче, за да се пусне под водата с плавници и шнорхел и да гледа извънредно интересния подводен свят! И хубавото е, че носехме подводния калъф за фотоапарата и така и аз и всички, които ги интересува ще разгледаме това което е успял да цифровизира:) Заведоха ни до два коралови рифа, и желаещите се пльоснаха да разглеждат! 

Нахраниха ни, напоиха и както стана модерно да се изразяваме „като цяло“, беше „супер“! :) Там се случи и рожденик с юбилей 50 г. и почерпи всички с голяма торта.

Един ден искахме да ни закарат до пустинята, случи се но нищо общо с пустинята, която познаваме от Мароко (но да не забравяме, че тя е същата – Сахара). Направиха ни няколко смешнички снимки с познат сценарий ние с нещо като чалми на главите, но това си е традиция! А традициите трябва да се спазват!

Сигурно мога още да пиша, сигурно нещо съм забравила да спомена, но в последствие ще разказваме и на живо!

Споделям мнението на някой, който беше написал, че Египет в момента е толкова изостанала държава, че ако се сравни с времето на фараоните, е дала назад!!! Истина е! Природата им е дала плажове, забележителности са наследили от фараоните, но не са поднесени, така че Туристът (с главно Т), да ги хареса. Трябва за дните прекарани тук в Египет, да не се впечатлява човек от тоталната мръсотия навсякъде. Да не се дразни от досадните араби, които са изобретателни в желанието си да ти продадат какви ли не стоки, сувенири, парфюми, подправки, чайове, еднакви кремове за различни болежки и да те „извозят“ в буквалния и в преносния смисъл до различните забележителности, вярвам, че ако човек може да преглътне тези „дефекти-малки”, ще изкара незабравимо. Но не забравяйте, че трябва пътуването да е в душата и сърцето, трябва да мислиш пътешественически, за да си максимално доволен от всяка екскурзия, а в нашият случай египетската екскурзия:) Доволни сме!

Специално за Магеланци, да кажа че круизът не включва екскурзиите там на място. Има пакет за 189Э, в който бяха включени Луксор три броя, Ком Омбо, Есна, Асуан три броя.

Имаше възможност за други екскурзии, които не влизат в пакета, като например Абу Симбел – 85 евро, но много път с автобус общо 9 часа от Асуан и ние не се включихме.

И да не пропуснем. Благодарение на оферта споделена от Таньо се случи всичко това. С любезното съдействие на познанията на Ботко.

Хвала Ви.

Цялата галерия от снимки е тук