Bay Kolio пътуване към ...

11.10.2013 – петък

БАРСЕЛОНА

Днес представляваше („Рейн енд тиърс”) – песен на Демис Русос. В превод „Дъдж и сълзи”. Е сълзи нямаше, ако не смятаме тези при напускането на пристанището и раздялата с Барселона! Пак се шегувам, това да не ми е Сингапур, та ще плача!

Този път беше негостоприемна и толкова студено-дъждовна(12 С) тази Барса, че се чудя дали все пак да кажа, както си бях намислила, че пожелавам всеки да я види!

Малко география и история:

Барселона се намира на Североизночния бряг на Иберийския полуостров в Средиземно море. на плато около 5 км, ограничен от планинска верига на Колсерола на Лобрегат реката на югозапад и Бесос реката от север. Това плато е 170 кв.км, от които 101 км ², са заети от самия град. Намира се на 160 кm на юг от Пиринеите и каталунската границата с Франция.

Колсерола, част от крайбрежната планинска верига, укрива града на северозапад. Неговата най-високата точка, връх Тибидабо, висок 512м, От се вижда поразителна гледка над града. Барселона е обсипана с малки хълмове, повечето от които са урбанизирани, и дали своето име на квартали построени върху тях, като Кармил (267 м), Путскет (181 м) и Ровира (261м). В стръмния склон на Монжуик (Montjuïc) (173м), разположен на югоизток, се вижда от високо пристанището и замъка Монжуик, крепост построена през 17-18ти век за контрол на града като заместител на Цитадела. Днес крепостта е музей и Монжуик.

Обсерваторията Фабра е разположена на хълма Тибидабо на 412м над морското равнище.

Барселона е град с едни от най-големите паркове и градини.

Заслужава си да се види невероятно изчанчената архитектура на Антонио Гауди, който е оставил невероятно интересен, странен, неповторим отпечатък на града! Бари готик – Готическия квартал където може да се видят оригинални римски стени редом с готическа архитектура като Палау Реал Мажор, бившата резиденция на бившата Каталунска Кралска фамилия.

Една от легендите за основаването на Барселона се гради на предполагаемото преосноваване на града от картагенския генерал Хамилкар Барка след пристигането му като завоевател на Иберийския полуостров, докато друга версия, приписва това на сина му Ханибал Барка.

Съществува и легенда с митологично обяснение за корените на името на града. Според тази легенда, Херкулес се отправил заедно с аргонавтите в търсене на Златното руно, но когато преминавали близо до днешния каталунски бряг, се извила буря и разпръснала корабите. След като бурята утихнала, разбрали, че липсва деветият кораб. След дълго търсене, Херкулес открил отломките от корабокруширалия BarcaNona (девети кораб) край днешния хълм Монтджуик. Местността била толкова гостоприемна, че екипажът решил, с помощта на Бога на търговията и изкуствата Хермес, да основе на това място град, с името Барканона.

През средните векове името еволюира, преминавайки през различни варианти, като Барчинона, Баркалона, Барчелона и Барченона.

Сега разбрах, че Ицо Стоичков е прав като нарича града Барцелона, а ние си мислехме, че защото е от Пловдив J шегичка! Все пак е живял там дълго, нали! На Каталунски се произнася Барцелона, а на Испански Барселона.

Нощес на 70 морски мили преди Барселона морето се развълнува необичайно до сега и ние на високият 13-ти етаж се разклатихме в леглата, особено аз и се наложи да пия едно хапче, защото да ми се чудите защо харесвам круизите, след като всяко помръдване на „корабчето” го усещам и то некомфортно, меко казано? А „Корабчето” уж е един от най-големите круизни кораби – 129 хиляди тона, да ама се клати ако не вярвате елате да видите! Не е особено приятно усещането, че всеки момент може да изпаднеш от леглото, но бързо свърши около 4 часа само!

Е добре сега за нас и как ние видяхме отново този красив и незабравим за нас град! Ами видяхме го през много дъжд, през стъклата на Туристически автобуси и слушайки със слушалки от къде минаваме, какво виждаме от ляво, от дясно направо и ни препоръчваха пешеходна разходка ! Шегаджии, не виждат ли колко е мокро, а отгоре на всичкото и студено. На последния автобусен тур със синята линия уцелихме (след дълго чакане под дъжда с чадър и шушкавци) автобус с покрит найлон отгоре и така малко по-отвисоко се вижда по-добре, но пък и вали по-добреJ Имаше и още един малък недостатък, че седалките бяха мокри, но това са подробности от пейзажа. Нали имаме само 6-7 часа да видим този град, за който преди 5 години и 3 дни не ни стигнаха! Съжалих само, че не си взех ръкавичките, които нося в куфара. По едно време не можех да държа фотоапарата от студ, но да не си помисли някой че се оплаквам, НЕ! Само разказвам, пък вие като тръгнете насам през Октомври, не си забравяйте ръкавичките, ясна ли съм?

Всичко почти обиколихме, къде през крив макарон видяхме, къде през мръсни стъкла, ама това са рисковете на живото предаване, както беше казал някой, не помня кой, но ми харесва и е вярно. Рискове винаги има и човек трябва да може да рискува за да опита и види различни от ежедневието си неща. Пък дори и бъбречна криза на получи и това е поправимо (това беше специално за нашият приятел, той си знае) J

Най много дъжд ни валя около катедралата Саграда фамилия, ама си заслужаваше, то е чудо на архитектурата и вече споменах Гауди

Неговата най-известна работа е огромна, но все още незавършена църква на Саграда Фамилия, която е в процес на изграждане от 1882, и все още се финансира от частни дарения. Строежът започва едва през 1891 година с дарения от заможни приятели и от гражданите. Гауди е толкова обзет от идеята за построяването на храма, че към края на живота си живее в малка пристройка към него. За 35-те години до края на живота му (1926 година) е построена само една от кулите, като в следващите години ученици на Гауди успяват да довършат и другите три кули. Оттогава до ден днешен строежът се издържа изцяло от дарения и все още не е завършен. За последните 10 години са построени още 4 от кулите, от западната страна (по план кулите са общо 12). Прогнозите са, че с последните, по-бързи темпове, има вероятност да бъде завършен изцяло към 2032 година. Продължава да се строи. Не влезнахме вътре защото вече бяхме финансирали Барселона с „евтините” билети за Туристическите автобуси и това остана за следващия път!

А и миналия път не се качихме на един лифт, който свързва хълмовете и парка, но нали нещо трябва да остане за по-нататък?!

То и снимките са едни, през чадър не стават, на дъжд не може апаратчето да работи, през стъкло не става, оскъдни са за съжаление, но

пожелавам пак на всички да дойдат и да видят. Емоцията е трудно да се напише на лист, трябва всеки да я преживее сам, и вероятно ще мисли различно от мен от нас, но в това е чарът, нали?

Май се поувлякох Приятели и роднини, Никчо ще каже много дълъг Репортаж за изпращане по мрежата на нета! А колко още мога да разказвам, но нали споменах нека нещо да остане за после. Като се върнем! Дано не съм отегчила никого.

Целувки и прегръдки на всички от нас Н.Е. и приятелите Ц.С.

Утре ни чакат  изтънчените франсета в Марсилия и последна спирка от този круиз!

Чао, Гуд бай, Ариведерчи, Ауфвидерзейн, Досвидания, Бон Апетит и Пеко Таков(а за него знаете вица)