Bay Kolio пътуване към ...

12.102013 – събота

МАРСИЛИЯ

Но важното е, че Марсилия ни хареса! А бяхме предубедени май? Мислехме какво ли ще ни водят при тези „изтънчени Франсета”, но градът е голям вторият по големина във Франция. Има много какво да се разглежда. Пристанището е още по-голямо, само половин час се въртя автобусът докато излезе от пристанището. А там акустираха все огромни като нашето чудовище круизни кораби. Даже и „Коста” дойде.

Днес не се налагаше да подкрепяме финансово Общината на Марсилия като си купим билети за туристически автобус.

Става и пеша (из центъра), а с градския транспорт за по-надалече, особено с автобус 83 може да се пътува повече от половин час и то все покрай морето и плажовете и е много приятно. Това блестящо от слънцето и потрепващо нежно от лекия бриз море, е неповторима и запомняща се гледка! Жалко, че не може на снимка да се предаде това, което човешкото око вижда и това, което всеки чувства при подобни гледки. Даже и на плаж бяхме…с дрехите, но имаше хора които се къпят в морето и лежат на пясъка. Пясъкът е хубав и ситен, но забравих да си взема за колекцията. Ето първата причина да дойдем пак.

За другата част на града трябва да се качите на автобусна линия 60 – за Горна баня, пардон исках да кажа до Нотърдам де Гарда! (или де Монте). Това е една голяма крепост на върха на връхчето на хълма има и църква, от там цялата Марсилия се вижда, както се казва като на длан и двете малки пристанища, а също и онова огромното, за което вече споменах. От там се вижда и Замъкът Ив, където е бил заточен Граф Монте Кристо. Пращаме малко снимки за доказателство, че сме били там. Не вярвам някой да се съмнява, но аз се шегувам от време на време.

Може би и хубавото слънчево време изигра голяма роля в наша полза, за разлика от вчера в Барселона!

Та това си мислим колко е важно хубавото време, за да ни хареса от първия момент един непознат град. А иначе френските Марсилци са си като нас, пресичат предимно на червено като едни сущи Европейци, карат както им падне, добре са им забили железни колци покрай тротоарите, иначе знаете какво се случва.

И тук попаднахме на митинг, но този път се снимахме с бъдещата Министър-председателка на Франция, както ни убеждавах нейните привърженици.

Но ние имаме голям плюс пред тях, вече много млади хора у нас говорят поне английски език. А тук положението е меко казано сложно, да не казвам тревожно. Ето един пример: Спираме при няколко броя полицаи и ги питаме говори ли някой английски от тях, а те с такава Гордост отговориха „Ноу!”, че им завидях на самочувствието, даже ме развеселиха и забравих да им се ядосам! А това, че не ни упътиха може би тях пък ги е развеселило? Общо взето развеселявахме се взаимно и когато един по-възрастен човек, който не говори друг език, в метрото го попитахме нещо, но толкова искаше да не помогне, че ни следваше по петите и продължаваше на ни говори на френски и разнасяше целия си багаж (някакви възглавници) от ескалатор на ескалатор само да ни обяснява нещо, което ние не разбирахме! Ми кой ни е виновен, да сме научили френски хайде де! Така са нещата с чуждите езици, сложни понякога. И накрая горкият човек сигурно остана много разочарован от нас, защото ние решихме че няма да им ползваме Метрото. Въпросът за нас беше на „живот и смърт”, затова не искахме да губим време, да го разучаваме нямахме никакво време за губене и затова по царския път стигнахме до пристанището. Искахме да сме опитали и метрото, но не се получи . Ето втората причина да дойдем пак!

А сега ще кажа и за третата, е вече са достатъчни причините да се налага да дойдем отново. Толкова ни хареса града, така се захласнахме и заплеснахме, че не ни остана време да влезем в нито един магазин или МОЛ и не си купихме абсолютно нищо за спомен! Ама съвсем нищо ви казвам! Това най-трудно го преживях. Тук Ил ще ми съчувства и ще каже сигурно, че това е невъзможно да се случи. И тази причина преля чашата в полза на това да вземем решение, че се налага да посетим отново Марсилия, пък и ние вече сме опознали града за 6 часа.

И всяко хубаво нещо има своя край! Нашето пътешествие с извънредно големия кораб утре в 10ч приключва. Не ги е срам взеха ни куфарите още в 23ч. и утре искат да ни гонят до 10ч. да сме напуснали Корабчето! Ще си търсим колата в Генуа, ако остане час за разходка, остане, ако не –  и Генуа остава за следващия път. Те поне са близо. Делят ги 208 морски мили. А утре ще пътуваме към Бреша в Италия е и там ще преспим, за да намалим пътя до България.

Ще оставя и за разказване на живо, че пак не ми остана време за спане, стана 2.30ч и вече е неделя – 13-ти октомври.