Bay Kolio пътуване към ...

Да си довършим темата

Та така, дойдохме си.
Нещата слава Богу протекоха по план. Къмто 17 ч. Акостираме в Глифа. Това е Западната точка на Пелопонес с област Вартоломио. Много е заплетено положението с Гръцките имена. Един и същи плаж може да се срещне с 5-6 имена, на местности или села прилежащи или просто бийч барове.
Та Глифа е наблизо до курортчето Аркуди. Абе с две думи на майна си. Но това му е чарът.
Веднага се бухвам в морето, там все още се вика Йонийско, супер, страхотно.

Сякаш за секунди 850 км зад гърба ми изчезват със залеза. Това място, а и околните му са истински дивоч. Там са бостаните на Пелопонесци, за съжаление вече преминали, дините имам предвид. Паралията демек курорта е още незаконен и има общо 2 хотела и 3-4 доматии, нещо което ме силно ме очарова. Има една таверна – посетена, проверена … нищо особено. Повече в близкото Аркуди.

Това е мястото за хора търсещи тишина дивотия, нудизъм и пр. могат да го намерят. Няма история, зли забележителности абе кеф. Тук са дългите пясъчни ивици на плажовете Лутра-Килини наречен още Голдън бийч или Кастро Килини. По-на юг са Захаро и Кало Неро все километрични пусти на повечето места плажни ивици. Голдън съответно е по-светъл и фин, останалите малко по тъмни и груби.

Ние там прекарахме два непълни дни така че познанията са съвсем повърхностни. Продължаваме полуостров Мани където имаме апартаментче. Пътят минава през планината между Каламата и Спарта – много живописен и вълнуващ. Ако моите момичета нямаха проблем със завоите всичко щеше да е перфектно. На пътя ни е крепостта Мистра – много ефектна и запазена византийска забележителност, не я подминавайте има много история и гледки. 

Отсядаме в къща за гости Калипсо – вилно селище Мавровуни – Гитио – Източно Мани – област Лакония – Пелопонес – Гърция! Е това е: Последният да затвори вратата, точното гръцко наименование. Ама много история, много легенди, няма как. Страхотно вю към Лаконския залив, изгрев, малко стръмно но собствено плажче за ранно сутрешно плуване и добра домакиня. Дава ни карта, съвети, кръчми, тайни и пр. Наистина Мани е много богато на гледки и история. Пътувайки из него прошетахме го и от изток и от запад много ни напомняше гледки от Мароко, с изключение на морските пейзажи. Камъните, оградите, камъните по нивите, камъните по къщите, камъните по чукарите, Камъни … направо нямам идея кой ги е носил нагоре и надолу. Историята говори за доста зъл народ обитаващ тези места, воювал постоянно със съседи, завоеватели, венецианци, турци, че даже и славяни. Толкоз дружелюбни са били че имат специална греда на която виси кофата с вряло масло което те залива за Добре дошъл. Но да караме по същество. Двата плажа които тествахме Вати и Мавровуни стават, супер чисто море, леко едър пясък, малко народ – по това време на годината.  Пещерата Caves of Dirou си е туристически капан. Много легенди, митове и накрая 200 м. с лодка и 200 м. пеша колкото да не е без хич. Ареополи е много приятно и си заслужава разходката и тестването на разни „вредни” вкусотии. Лимани и Св. Никон също са симпатични и приятни места. Това е все по западното крайбрежие.   Кръчмата в Таламес под платаните се оказа разочарование. От 5 салати имаше 2, от домашната кухня също, пилешкото миришеше и пр. Там имаше музей на зехтинът, къде то скромно се продаваше шише литър 10 евро и бурканче маслини от 8. Яка Тесла, явно многото звезди от трипадвайзора са им дошли в повече.

Към нос Тенаро. Великолепен откъм гледки път. Прекрасни заливи, зли крепости, парещо синьо море. Носът е супер. Хвала ти Начо. 

По източното крайбрежие почти никой не се движи и по-добре. Рибарски селища, тествахме прясната рибка в Котронас. Имаше само дребна, но вкусна. Там има няколко такива селища Скутари, Камарес не ги видяхме.
Мани е по-туристическо и по – посетено, но има много за разглеждане, нашите 3 дни си бяха направо малко и ще му посветим още някой ден, някой ден.

Източна Лакония – остров Елафониси. Топ 2 в гръцките плажове. Е верно си е. Синьо, синьо, искрящо, блестящо, спира дъха. Къщата на Капитанът ни приютява. На хълма сред маслините със задължителното вю към изгрева и градчето Неаполи. Островчето е малко и симпатично с едно село около пристанището и разни вили. Има два плажа южен и западен. Южният също се разделя на два от едно полу островче и както вече казахме за многото имена баш южнякът е Симос – дето е топ-2. По голямата част обаче е западната с огромна и на дължина и ширина ивица и се подвизава под името Саракинико, но важат и всички останали имена. Западният – Панагия /как иначе/ е приличен с с по-едър и тъмен пясък. Думата ни е за южният. Симос – Саракинико е … Ох! И Ах! без думи. Изключително бял пясък който кара морето да блести. Какво повече му трябва на човек от един Божествен ден на Божествен плаж. Там обаче е открито и може да бъде духовито. Идете рано, на тишината и в съненото море и плувайки следвайте зайчетата по дъното. Така може да се слееш със Създателя. Опа размазах се отново.

Както рече Капитана тука нема нищо друго. Бийч… бийч …Напълно достатъчно.

Един ден прогнозата се смръщи и хванахме ферито. По нашият сезон то беше на всеки час. 10 евро на кола, по едно на калпак. И разръчкахме градчето Неаполи. Ако не го видите нищо не губите. Става за база защото има много магазини и избор от кръчми. От там рязко през планината към Моневмасия. Отново шегите или авантюризма на Камен /гласът от навигацията/ та баш през най-дискавъри маршрута. Имаше няколко слепи спускания и изкачвания из незнайни села и паланки, които взех на „Пази Боже” и „Бах мааму“ дано няма някой насреща. Но от върха драматично в облаци се открои „Скалата”.  По съвет на Магеланци/ки първо таверна – Скорпиос /благодаря Bliss/отличен избор, глезотийките барабар с гледка за гарнитура… препоръчвам. Всичко което бяхме чели и чули за Моневмасия си е вярно. Дълго се чудех как така тая дива скала е била пристанище на Мистра /Византия/, а после и на Венеция и отговорът ме намери. Единственото което прави някаква земя твоя собственост е това: ако можеш да я браниш. Тая зла и стръмна скала и крепостните и стени дават правото на собственост на този вътре с добра гаранция. Щото околните пирати, турци, славяни, араби и пр. не ценят нотариалните актове.

Католическа, православна, смесена всякакви църкви от всяко време. Многото пари и липса на фантазия у венецианците са създали много приятен за разглеждане град, който донякъде напомня наш Несебър. Желаещите да почиват тук да зарежат токчетата и колите, също така и многото багаж на колелца. Коли не влизат а калдъръмът не е за подценяване. Автентичността е добре подчертана в цените на сувенирите и местните заведения. Но ако искате да спите в оригинална килия там е мястото. Смело се изкатерихме до крепостта и отново греда. Реконструкция и бля, бля та ни остана само раздвижването е и гордостта от катеренето.

Така неусетно се изтърколи лежерното излежаване по брега и се понесохме към сърцето на историята и цивилизацията Навплио.

Пътя по съвет на Начо /хвала ти/ го взехме от Космас към Леонидас. Засукан, завойчест и безумно красив. Само трябва да убедите спътниците си да не повръщат. Каньон със страхотна природа и гледки, докато изскочиш на крайбрежието и пред теб блесне заливът на Арголида. Тук отсядаме при Ктима Анастасия в селското предградие на Навплио – Неа Тиринта. Пак сме сред маслините, но тук има и портокалови горички. О чудо! в Гърция има и други дървета!
Голяма хубава къща със отделни апартаменти директно на тревата. И много обучена хазяйка Вики, от чието лигаво и протяжно Ясаааас ми настръхваха космите. Но жената така го разбираше гостоприемството. Впрочем тествахме три от предложените от нея кръчми, една локумарница-баклаварница, местна сувлакарница и бяха отлични. Прясно, качествено, вкус, цена.
Сега да поясним Навплио си е зла забележителност и без морето. В тази връзка там плажуването е на заден план. Та ние, добре разглезени от разкошотиите досега, не оценихме тяхната гордост Каратона бийч или Толо с необходимият позитивизъм. Посредствена работа. За гледка десетка, ама за плаж три и половина. Само Толо имаше пясък и доволно посетители. Та да се върнем на историята. Старият град е наистина красив и то необичайно и не по гръцки. Цветен, колоритен, жив. Явно многото нашественици не са си пречели. Пазен от три страни все откъм морето Паламиди, Бурци и Акронафплия са крепостите учудващо добре запазени и подържани. Старият град около пристанището е застлан с мрамори и там ни хареса много това, че всяко едно заведение, а те са десетки, се беше постарало да има свой облик и стил. Аз лично се забавлявам много с табелите им „нарисувай си сам”, но има чар. Даже видях различни столове по таверните!!! Не знам дали сте забелязали, но в Гърция имат едни плетени столчета НАВСЯКЪДЕ отвратително неудобни и сякаш до един са длъжни да ги ползват по конституция във всяка таверна. Стотици магазинчета със сувенири са опитват да отвлекат жените с вас, доста успешно. Бурци е крепостта в залива, ходи се с лодка. Ние не стигнахме.

Акронавплия или както са я нарекли турците Иц кале /прави са били, егати името/ е на носа на входа на пристанището. На нея може да се качиш с лифт. Бая време го търсихме тоя лифт докато не зацепихме че сме изгубени превода. Най – прозаичен асансьор се оказа. Оттам градът дава добра представа за панорами. Но злата крепост е Паламиди – на скала отгоре на 210 м вертикално там ти е гарантирана собствеността. 990 стъпала при това не са правени по ИСО на 15см височина и те кара да се чувстваш като Сюлейман Великолепни горе. Тоя юнак е завзел това нещо за няма 8 дена. Ашколсун. Толкова е стръмно че тия отгоре и само с плюене могат да те изгонят. Качването си заслужава ама разглеждането вътре не особено. Може да се посети и с кола, ама няма тръпка. 
Площади, кафенета, захаропластики, октоподи, джунджурийки всичко по много.

Другите интересни места наоколо са Епидавър, Микена и Тиринс. В Епидавър където Асклепий е лекувал милиони. Създател на медицината и фармацията. Човекът е бил незаконен син на Аполон естествено. Толкоз пациенти е имал, че им е трябвало забавление, нищо и никакво театърче за 14000 души. Тяхната Арена – само дето е на 2200 години. Гениално построено. Тежък камък от варовик, добро оттичане на водата, перфектна акустика от формата и материалът и ето ти сцена без поддръжка устояла всичките тези години. Какъв ли бюджет са имали?   

Тук времето ни сви сърмите та ги претупахме малко забележителностите. Рано затварят някои неясно защо. Отдадохме се на шопинг и чревоугодничество. Така Арголида остана доста неизследвана за нас и ще трябва още да и посветим.

Броени дни. Хайде към дома. 920 км. каза Каменчо – 10:40 часа до дома. Изнасяме се по тъмно газ по магистралата. Внимаваме за Коринт – канала, за секунди може да го изтървеш, явно ще го тестваме с круиз. Казват че минават на метър от стените. Тази част на магистралата е добра. Около Атина има странна миризма, но ние я гледахме само от прозорците. Впрочем цената за тол таксите е досущ същата като тази която сметна приложението. 39.90 евро. Явно работи. Ама аз съм с газ и толкоз дадох и за зареждане. Впрочем има навсякъде газ. Нахалството е, че тази магистрала от Евангелия до Пантелеймонос продължава да си е едно и тук там дву лентов път, а тях хич не ги е срам да си прибират магистрални такси за това. И така е от 2006 та, поне ние тогава минахме, сефте. Но пък явно тази цена отказва доста шофьори и се кара без никакво задръстване. Даже с 3 часово напоително гостуване в Серес се прибрахме когато мръкваше.

Е напълнихме душата с тази синева да ни е светло през зимата. Да са живи и здрави съседите и хубавото им море.

Ясас!