Bay Kolio пътуване към ...

Не, че останахме 1001 нощ, и не че не ни се искаше…но това е познато на всички от Приказките, нали?
А защо се забавих с разказът, ще обясня със следния цитат: „Меня сегодня Муза посетила, посетила, так, немного посидела и ушла…”
И така с Ники решихме, че много се изписа в интернет вече за Дубай и Абу Даби и може би нищо ново няма да разкажа, но все пак заради традицията и най-вече заради приятелите, които все още не са посетили Дубай – Архитектурното Чудо на света, ще опитам да разкажа през моите(нашите с Ники) очи.
Ден първи 23 януари 2016 г.
Вече има полети на Wizz от София до Дубай, е Да ама Не кацат на Дубай Интернешънъл Аеропорт (на 4 км от центъра), а на Ал Мактоум за сравнение 63 км от града! Но пък са евтините полети, Е, наваксват се с цената на такси до там.

Таксито ни чака

Летяхме добре, кацнахме нямаше излишни емоции. По указания на магеланските ни приятели чакахме автобус F55 да ни заведе до Метрото, почакахме го има-няма 55 мин, и горе долу толкова пътувахме, но съвсем навреме ни качи, всички българи пристигнали със същия полет от София. В автобуса има разделение на жени и мъже – в предната част се качват само жени! На почит са! И това не е шега, въпреки всички вицове… На жените се отстъпва място в превозните средства на градския транспорт- Мога да кажа, че бях приятно впечатлена, защото ми отстъпваха винаги! Та даже и на Ники. Беше много мило от тяхна страна и с усмивка! А между другото местните жители са малцинство и трудно откриваеми, те само в лъскавите си скъпи коли се предвижват, такси карат хора от Пакистан, Бангладеш, Индия и др. също така и обслужващият персонал навсякъде не е от местни жители. Имам предвид онези дето ги видяхте на снимките – обичайната гледка в Моловете „готвач с нинджа” ( така ги нарекох аз мъжете с бялата дълга роба, наречена Диш-даш и жените с черната дълга до земята дреха, наречена Абая)

Обединените Арабски Емирства са 7 на брой: Дубай, Абу Даби, Шаржа, Аджаман, Фуджейра, Рас ал Хайм и Ум ал Куейн. Абу Даби е столицата и с най-много население около 5 млн. жители. А в Дубай колкото в София около 1,5 млн. Но приликите само до тук!
Но все пак да продължа след 4 часа от кацането вече бяхме в хотела в Дейра, това е старият град на Дубай и можехме да се поздравим с: Welcome to Dubai” ! Тук сме за една нощ само по технически причини.
Сутринта сме решили да посетим по-близкия плаж и парк Ал Мамзар. Много красив парк с много цветя и доста голям плаж, но ние сме само на разходка и разглеждане. А колко трудно тук се отглеждат цветя и се поддържа вечно зелена трева, всекидневни грижи са необходими защото на три години вали дъжд! А отсреща се вижда съседното Емирство Шаржа. Не липсват и там небостъргачи.

Шаржа е отсреща

До обяд трябва да напуснем хотела и да се телепортираме в друг край на Дубай. Ама не стана лесно, такси, после 45 мин. с метрото и 10 мин. с трамвай. Пристигаме в Марината или по-точно Джумейра Бийч Резиденс и още по-точно в комплекса Мурджан ще живеем 6 дена в небостъргач в апартамент, но само на 8 етаж.

Нашето кварталче в Марината

Бих казала хубаво местоположение, съвсем близо до изкуствен канал, създаден за да има къде да си „паркират” скъпите яхти, но много добре измислено с алея за пешеходци покрай канала дълга 7км и ни беше удобно да се разхождаме, също така от там можеше да се придвижим до някой МОЛ с воден транспорт по канала на тъй наречената Марина. Плажът Марина бийч беше близо до нашия комплекс 50-100 метра пеша ходихме до там за разходка и кеф. Вечер седнали на някоя пейка можехме за половин час да видим парад на всички познати и непознати луксозни марки коли да се извървят като на парад, пред хотел Hilton и околните заведения. Голяма забава, да видиш как се фукат, движението става с около 5 км./ч защото всички карат бавно за да ги видят. Някои идва от съседния квартал, естествено с кола. Пъченето, перченето и надуването си е местна култура. Външната температура беше около 23 – 24 градуса, много приятна. Обаче колите паркирани например пред ресторанта работеха, за да може климатика да поддържа правилната температура.  Лъскавото е фешън!
Но ние не бяхме близо до най-известните атракции на Дубай (любимите танцуващи Фонтани, невероятната кула Бурж Халифа, Мадинат Джумейра и др.) Затова всеки ден се придвижвахме пеша и с метро или трамвай и това ни отнемаше доста време, но определено си заслужаваше усилията! Всъщност за мен щеше да бъде пълно удоволствието да пътувам с метрото, ако не беше толкова студено във вагоните и изобщо в целия транспорт, но пък както споменах вече, навсякъде ми отстъпваха да седна, е възрастта си имала и предимства си казах първия път, но после видях че отстъпват на всички жени и тогава се почувствах още по-млада, ха-ха! Може би наистина са любезни към туристите, които се предполага особено вечер късно, че са обикаляли цял ден да разглеждат архитектурните чудеса на Дубай. Вервайте ми чудеса са наистина. Всяка сграда- небостъргач е различна по своему с интересна архитектура, но нашето мнение е, че съществува голяма опасност да го Предобрят Дубай! Прекалено много се строи, прекалено на близко са сградите и колкото и да са красиви от тази близост не печелят, а губят от чара си! Признавам си, че тръгнах със страх да не би да изневеря на любимия Сингапур! Но не се случи! Мога да кажа, че Сингапур за сега отстъпва само на танцуващите Фонтани и красивата Бурж Халифа!
А като споменавам вече за втори път Фонтаните искам да кажа, че не вярвам на някого да не се харесат, препоръчвам на всички, които отидат да ги видят!

Такова изящество, елегантност, красота и съвършенство не бяхме виждали! Влюбих се в тях и всяка вечер поне по три-четири танца оставахме да изгледаме захласнати от красотата на танците, които изпълняват на различни мелодии.

А отивахме уж само още един танц да видим, но оставахме, защото ни привличаха като с магнит, изящни са и на тяхната известна арабска песен „..Я ха биби ялааа..” това е песен за любовта и те танцуват любовен танц, който най-им отива, прекрасни са! Мисля, че нямам достатъчно прилагателни в речника си, за да ги опиша! Идете да ги видите, ние сме направили няколко клипчета и приятелите са ги видяли вече, но на живо е различно и очарователно!

Много време отделих, за да ви ги опиша, но любовта към някого или към нещо трудно се описва с думи, нали?
Доста време мина от преживяването наречено „Приказки на Шехерезада” и затова май ще ми бъде трудно по дни и дати да разказвам, но ще опитам:

На 26-ти януари бяхме на екскурзия до Мусандам – държавата Султанат Оман. Извозиха ни с микробусче до Оман около два часа пътувахме, после се качихме на една лодка възгордяла се, че са я нарекли Кораб. А на границата като започнаха едни проверки на документите, след половин час благоволиха да ни допуснат да ги удостоим с вниманието си да им разгледаме изсечените отвесни голи Канари, като вертикални вафлени кори, на които дори едно стръкче трева не е поникнала, ни вейка ни храст! Това са обиталищата на оманските кози. Страшна работа, сиво-черни или жълтокафяви, изсечени баири и добре, че имат море и плаж, щото иначе живи да ги оплачем! А то защо Оман бил наричан „Арабската Норвегия”, заради красивите фиорди, изгълтали цялата синева на небето!
Туй нещо нареченото Кораб не можеше да стигне до брега и затова хвърли котва и със спасителната лодка ни изсипаха на един див плаж, обаче каменист. Но там атракцията беше стадо кози и малки козленца(добре че Кумчо Вълчо го нямаше), но имаше едно магаре, и един петел, който не спря да се оплаква или да се хвали не стана ясно кое от двете!  И щях да забравя чичото с бялата „нощница”, който посрещаше всички с усмивка до небето и даже ми подари едно малко бяло рапанче! Ето в този момент съжалих, че всички сувенири, които нося си стоят в куфара в апартамента…жалко! Спокойно можехме да преживеем без тази екскурзия, защото не оправда очакванията ни и по-точно предварителните описания! Но нали всички сме чували за „Проба-грешка!” Ако не си пробвал как ще знаеш дали ти харесва или не!? Поне имаше слънце и се понапекохме, имам и нова „дъщеря”(24г.) от Пакистан – Тахура, с която си разговаряхме и направихме снимки и фотосесии както си трябва, селфита!
Връщайки се от Мусандам, стана време за танцът на Фонтаните и естествено се отбихме да ги гледаме и да им се порадваме! Те танцуват от 18 до 23:30 ч. на всеки половин час. През деня имат два танца. Последния ден преди да напуснем Дубай ги видяхме и дневно! Все са красиви!
Бурж Халива – кулата, която е висока 820 м и колкото я гледахме отвън все повече ни харесваше.  И тя е изящна като фонтаните, които танцуват в основата й. А нас ни качиха до 124 етаж (456м) за 59 сек. Мисля, че всички са чували оттук – оттам за Дубай и затова, че те вече се съревновават сами със себе си! Да имат най-високата сграда, най-големия МОЛ в света (Дубай Мол), най-високото виенско колело, най-високата жилищна сграда, най-високия хотел и т.н., най-осветеният град и всичко да им бъде по-по-най! Постигнали са го и продължават, не се спират!
Та за 124-ия етаж (горе нежно се поклаща) да разкажа набързо, може да бъде обиколен и от всички страни да се види Дубай, ние бяхме по тъмно и Дубай изглежда много красив нощем, всичко свети, ама като казвам всичко, разбирайте Всичко! И може би е по-красив вечер, защото не се виждат безбройните строежи, крановете, които стърчат почти до всяка сграда, а и крановете също са осветени и затова на нас ни хареса много повече нощен Дубай, отколкото дневен! Снимките вече всички са ги видели, разказът го забавих. Всички палми по улици и паркове светят, ако клоните са им се сторили малко, пуснали са и въженца, на които светят лампички безбройни! Красота и индивидуалност е Дубай нощен!

Един преди обед отидохме да разгледаме единият от изкуствените острови във формата на палма. До там се отива по няколко начина, ние избрахме монорелсовото влакче и не сбъркахме. А там е направена райска градина около така известният хотел Атлантис палм бийч. Туристически капан естествено, сувенири на безумни цени! Е, който се хване на въдицата!
Иначе това е също едно постижение на техниката и инженерната мисъл в морето са направили острови, завземат от водните площи, в пустинята са построили целия град-емирство Дубай. Велико е! Спор няма! Много пари, много мисъл, много хора с акъл са работили, за да изглежда днес толкова нестандартен и неповторим Дубай. Задавам си въпроса дали бих искала да живея там, ако се налага и нямам отговор точен, защото много улеснения са направени за хората, но все пак не е Сингапур!

Бяхме два-три пъти на плаж Марина бийч, и там в морето има кранове, стърчат, работят, завземат още площи не се шегуват. Знаят, че като свърши петролът, ще имат алтернатива – атракциите, туризмът!
Чакахме да пристигнат приятелите Вера и Румен и да си наемем заедно кола под наем и евентуално да се разходим до пустинята и до Абу Даби- столицата на ОАЕ, но те пък се оказаха не толкова сериозни и не им се искаше да пътуват. Съжалихме, че сме ги чакали и не сме си организирали самостоятелно идеите и плановете, които имахме още в София. Но понякога така се случват нещата…Оставихме Абу даби да го видим накрая, той беше последната спирка от програмата на круиза. Но се оказа грешка, по известни вече на приятелите не особено приятни причини!

Но да започнем с круиза, за който сме дошли до Дубай:
30 януари 2016 г.
Ще се качваме на кораб Коста Фортуна.
Акостирал е и ни чака, ние почти последни успяхме да стигнем до порта и се изненадахме, че няма опашка от пасажери, а служителката ни каза: „Че как ще има опашка като вие сте последни”, Хаха! Последни, последни, но сме на кораба вече. Посрещат ни с обичайната суматоха около задължителното обучение със спасителните жилетки и тренировки на Сухо(недай Боже да се случва на Мокро…). Пък и снимките били нежелателни по време на обучението, то и една строева подготовка само ни липсваше, а на нас ни беше смешно и забавно, защото все пак сме на учение, а не в реална опасност!
Освободиха ни, а куфарите още ги нямаше и се пускаме по корабните етажи и лабиринти да ги разгледаме! Старичък е, 2002 год. е строен, реновиран преди 5 години, но ни хареса.  Дизайнът е по-раздвижен от предишния кораб Норвегиан Епик, за който вече споменах, че беше суховат и студен по норвежки. Италианците го умеят това с обзавеждането и на нас ни допада.
Каютата ни е стандартна, както всички до сега, вътрешна – има няма 8 – 9 кв.м., достатъчни са за нощуване, ние не се задържаме вътре дълго.
В ресторанта сме за вечеря на една маса с приятелите, както го искахме и така ще можем да си споделяме изминалия ден, кой къде се е разхождал и какво е видял.
Ще пристигнем на другия ден в Мускат – столицата на Оман. Не знаех много за Оман, освен това, че е султанат и че тази мюсюлманска страна има около 2000 километра брегова ивица на Персийския залив и Арабско море. А вътрешността на страната е пустиня. 3/4 от страната е пустиня, особено по границата с Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия.

31 януари 2016 г. – МУСКАТ
Днес Вера има Ден Рожден и ще празнуваме на вечеря. А единият подарък, който съм подготвила е Летящ фенер, както си бяхме обещали с нея и с Ивчето, която пък на 1-ви има ден рожден, но по уважителни причини не можаха да дойдат – чакат бебе! От това по-уважителни здраве му кажи! Вече се роди, почти адашка ми е Елеа. Да е жива и здрава и да ги радва много!

Та такааа пристигнахме, акостирахме в столицата Маскат (както те си я произнасят). Най-силно ни впечатлиха усмихнатите хора, те изглеждат щастливи и любезни. Ходихме пеша от порта до града и както Ники вече разказа, заглеждаше се по колите и щом срещне погледа на шофьор, той веднага ни маха отвътре, поздравява ни и се усмихва! А на мен ми изплува в съзнанието гледката в нашето метро, където срещу мен седят намръщени, свирепо гледащи хора, на които не си спомням да съм им изяла закуската, но…! След дълги разговори и преговори наехме едно такси, а може би по-точно той ни нае за един час за 20 евро и през цялото време през смях повтаряше на глас Хаха 20 евро без пари ви возя! Хаха! Веселяк нали ви казах! Заведе ни да видим двореца на Султан Кабуз, голяма работа, красиво, чисто и с височки огради, странно защо са тези огради, след като разбрахме колко си обичат Султана. Те направо го боготворят и всеки си го има на снимка в телефона! Даже като разговаряхме с разни хора, казват 46 години тази фамилия ни управлява и са най-добрите, най-честните и много придобивки са им отпуснали като напълно безплатно образование от начало до завършване, същото и медицинското обслужване, никъде нищо не се плаща! Ами как да не си обичат управниците?!
От историческите и културни забележителности в Мускат, може да споменем за джамията Sultan Qaboos, която събира 20 хиляди богомолци, през нощта се вижда от километри, защото е много добре осветена (по разкази на очевидци, ние не я видяхме вечерно).
Видяхме много планини, сиво-черни на които нито една тревичка дори не е пораснала. След като ни извози един час веселякът, който не разрешаваше да го снимаме, разделихме се трудно, защото се опита да вземе по-голяма от уговорената сума за услугата и ни изиграваше разни сценки, но не нам таким пунтам…
Приятелите се отказаха от повече разходки и ние двамката с Никчо си намерихме друг, който ни закара до плажа Шати Ал Кором – огромен, дълъг хубав плаж с ситен пясък. Походихме по пясъка известно време насам-натам. Не беше съвсем подходящо за плаж времето, но „проба” от пясъка си взех! След това се разходихме да видим сградата на тяхната Опера. Впечатляващо изглежда, мрамор бял и красив, а градините бяха още по-красиви с непрекъснато поддържани разнообразни цветя и цъфтящи дървета, да имаше и франджипани красивото Балийско дърво, както ние си го наричаме.
Човекът Rejab изглеждаше сериозен и дойде точно в уговореното време да ни върне обратно на пристанището при нашият кораб. Точно защото ни се видя сериозен, решихме да го ангажираме и за следващия ден. Но на следващия ден – уви не дойде!
На вечеря предстоеше празнуване на Ден Рожден на Вера и остатъка от деня премина в тържествена обстановка и тоалети, като за празник. Лошото беше, че непрекъснато духаше вятър на откритите палуби и това осуети пускането на летящи фенери за всеки Ден Рожден, както бях замислила!

1 февруари 2016 г.
Днес имаме до два часа време да разглеждаме още от Оман. По някое време решихме, че няма да бъде добре ако не сме опитали характерното тяхно ядене Motaset, но по-интересното беше как се сервира и как се яде. Сервираха ни за една порция две големи кръгли тави, в едната бяха разни панички с два вида ориз и много купички с различни сосове непознати, люти и пилешко, а другата тава беше празна и всичко се изсипва в нея и се разбърква и се яде естествено с ръце! Даже бяха забравили да ни дадат прибори, защото те не ползват такива. На съседна маса видяхме как се яде, костюмирани хора ядяха с пръсти и сладко ги облизваха  може би техните пръсти наистина са по-вкусни от нашите, знае ли се? И така кой ял, кой се облизвал чудя се дали да си призная, че аз ядох сандвич от KFC, защото ми изглеждаше по-познато! Е все пак опитах от Мотасета, интересно наподобява вкусът на индийската храна, сигурно заради подправките, които ползват.
…И хайде обратно на кораба, да отплуваме към Касаб другият град в Оман, който влиза в нашата круизна програма.
Вечерта отбелязахме и Рождения ден на Ивче, макар и в нейно отсъствие. Капитанът беше обявил капитанска вечер и всички си разходихме официалните тоалети из кораба и правихме естествено фотосесии, но снимка с капитана пак нямаме!

2 февруари 2016 г. – КАСАБ
Поредният слънчев ден и Ден рожден
Тук ни очакваше изненада, корабът не акостира на пристанището ами пусна котва, а нас ни покатериха на спасителните лодки и люшкайки се и клатейки се, пристигнахме на брега.
Касаб – да му кажеш град му е много, ама в рамките на мусандамският пейзаж направо си е град!
Градът, освен квартали с малки стари къщи и с големи нови вили с чудесни свежарски фасади и респектиращи строително-застроени площи си има училище, РДВР, кметство и даже летище, голям супермаркет Лулу, но и бензиностанция и цели две кръгови! Има си даже таксита – страхотни наглед, като буболечки, то просто тоя град и пешачката да го обиколиш, един час да отнеме най-много.
Точно срещу Лулу хората от Касаб стратегически са разположили една древна крепост. Khasab Castle верно някога е бил castle – в смисъл, бойна крепост, ама сега са го реаранжирали на музей, който пресъздава живота на предишните поколения, населявали Мусандам. Библиотека, восъчни фигури,
Ние много дълго не се задържахме в Крепостта-музей, а се отправихме към Бесса Бийч, бийч, ама пясък оскъдно, камънаци и толкоз. От плажа наблюдавахме отсреща корабът, то тук всеки ден различен кораб спирал, а някои даже на самото пристанище, но нашият не щя!
Понапекохме се на слънцето, водата беше студена и не я употребих, но Никчо не го стърпя да не я пробва, топна се, но това се оказа грешка, защото последствията се случиха на другия ден!
Но все още е 2-ри и вечерта пак сме на купон за Ден Рожден. Още през деня получих поздравителна картичка в каютата от Капитана. След това получавах подаръци от любимия на всеки час по нещо Хубаво е да имаш рожден ден, ама много хубаво! На вечеря получих подаръци и от приятелите и така приключихме с рождените дни на този круиз. Живот и здраве да е, пожелавам си догодина да сме на друго вълшебно място по света! И тази вечер не можахме да пуснем летящ романтичен фенер, ама то се очакваше, ветрецът не беше подходящ и можеше да спретнем някое пожарче на кораба и тогава не ни мърдаше да ни изхвърлят зад борда, както се казва!
Ние сме решили да чакаме подходящият момент за пускане на фенерите и то трите наведнъж. Да, ама не! Опитахме на пристанището последната вечер, даже попитахме дали е разрешено и те казаха „Окей”, ама като видяха, че палим нещо със кибрит и наскачаха и веднага се отметнаха от „Окей”. Е не ги пуснахме и останаха в куфара и трите…надписани за ЧРД на трите грации, но на 3-ти март успяхме и те полетяха над нашето море в Несебър. Документирано е, изпратих филмчета на когото трябваше 

3 февруари 2016 г. – АБУ ДАБИ
Тук не бяхме в най-добрата си форма за съжаление, но случват се и такива неща. Ники беше се схванал от студената вода ли от друго ли и едвам стигнахме с такси до Ферари Мол, където се случват разни демонстрации на формула-1. Качват те на едно влакче със скорост от 370 км в час, да ти се опъне кожичката на лицето. Казват, че е много яко, но аз не съм любител на силните усещания, а Ники не беше във форма и не пробва.
След Мола наехме такси да ни закара до бялата джамия шедьовър Шейх ал Зайед. Носи името на Шейх Заейд бин Султан ал Нахаян – нейният основател и първия президент на ОАЕ, който е погребан вътре в нея. Изключително красиво творение на изкуството го наричам аз, това красиво бяло чудо! Подобие на Тадж Махал.
Джамията официално е открита по време на ислямския празник Рамадан през 2007 година. Тази величествена архитектура е достъпна за всички безплатно и наистина си заслужава да се посети.
Според мен дизайнът на джамията е вдъхновен от Тадж Махал. Има четири минарета, които се издигат на около 115м височина; 57 купола покриват основната сграда и външния двор като всички те са украсени с бял мрамор Бианко от Италия, а за вътрешната украса е използван такъв от Лаас. Двора е постлан отново с мрамор във флорални мотиви и е с размер 17 000кв. м.
Голямата джамия е носителка и на няколко световни рекорда(много ги блазнят рекордите тук в Емирствата), сред тях е за най-голям килим – почти 6000 кв.м., който е изтъкан от около 1200 тъкачи. Тежи 47тона, от които 35тона са вълна и 12-памук. Тук се намира и някогашния най-голям полилей в света. Общият им брой е 7, като всички са внесени от Германия, изработени са от позлатена мед и са украсени с милиони кристали Сваровски. Най-големият от тях е с 10 м диаметър и 15м височина. Въпреки гигантските си размери сегашният рекордьор се намира в Доха и този остава на второ място.
Джамията „Шейх Зайед“ е най-известната забележителност на Абу Даби, а също и една от най-красивите джамии в целия свят.
За да влезете да разгледате джамията, както и двора ѝ трябва да се съобразите строго с облеклото (за жените – покрита глава, дълъг ръкав, дълга пола до глезените, непрозрачни и за мъжете дълъг панталон и ръкав) или да вземете от техните абаи срещу лична карта. Всички влизат боси вътре, отпред има рафтове да се оставят обувките и никой не ги открадва!
И да захласнахме се, и да изгубихме ума и дума като я видяхме, и да нещото, което силно ни впечатли, беше не натрапването на Корана или тяхната религия. Изискана работа! Изящество и красота за окото! И тя е действаща джамия, не е музей за посещения на туристи. В петък до 16ч. Не се допускат вътре туристи и не мюсли. Браво казвам и ето още едно нещо, за което им се радвам на Арабите! Възхитиха ме за пореден път, откакто сме там. Казват, че и вечерно време е много красива, защото е осветена така както те си знаят да го правят!
Толкова видяхме от Абу Даби, с такси обратно към пристанището, и по известният булевард Корниш в движение разгледахме част от града. Остана и за друг път!
Последна вечер на Коста Фортуна и постягане на куфара, който не беше лек – един за двамата със 7 кг по тежък и не искам да описвам как изглеждаше съвременният Бай Ганьо(в мое лице) на летището в Дубай! Смешна картинка, облякох всички дрехи, които носех и напълних джобовете на шлифера със … какво? – с багаж! Те така качиха ни на самолета.
И тук най-тържествено Обещавам, че тази грешка с многото багаж повече няма да повторим!

4 февруари 2016 г. – ДУБАЙ
Ние пак сме тук и пак отиваме да гледаме танцът на фонтаните, този път дневно за първи път. И пак са красиви, колкото и вечерно време.

Хубаво приключение беше за нас и ако не бяха болките в кръста, щях да кажа, че е било идеално всичко, но няма идеални неща дори в природата. Важното е, че ще го запомним с много емоционални преживявания през тези 13 дни в Обединените Арабски Емирства. Препоръчваме го и на тези, които казват „Не си падам по арабски страни”. Не е нужно да си „падаш” просто си заслужава да се види и почувства от всеки, и вероятно ще разказвате различно от мен, но все пак ще сте го видели и усетили по своему, а това е ценното, всеки да го погледне от своята позиция и емоция!
Ние видяхме каквото можахме и аз разказах каквото се сетих.
Да кажа, че трябва да се настройва човек с положителна нагласа към всяко ново приключение-пътешествие и тогава нещата се случват и подреждат добре.
Обратния полет ни беше до Букурещ. Кацнахме в Румъния и беше нощ и таксиметровия шофьор даже не знаеше как да стигне до адреса на пансиона, където имахме резервация за нощувка. След час возене (за 2 км) и настройване на Джи пи еси намерихме мястото за нощувка. Румънска им работа прилича на българската…
За Румъния май не ми се говори.