Това е Камбоджа през нашите очи
25.01.2017 | Author Елена Иванова
ТОВА Е КАМБОДЖА или КАМПУЧИЯ
От къде да започна още нямам концепция. Мисля да не бъде в последователност по дни и посетени места, а като разказ за красивата Камбоджа през нашите очи. Красива и мръсна! Как ви се струва тези две думи не си отиват, нали?
Все пак трябва да започна от там, че искахме да спазим традицията на 2 февруари (рожденият ми ден) да бъдем някъде по света! И ето появиха се правилните билети на Гълф еър – Бахрейнските авиолинии до Банкок – Тайланд. >Всички пътешественици знаят, че от самолетните билети се започва и така в последствие се оказа, че няма билети за около рождения ден и изместихме пътуването почти месец за по-ранна дата 5 януари!
А първо да разкажа за ден и половина в Тайланд – Банкок, в хотел „Тхонк Таа” близо до летището. Тайланд означава „Страна на свободата”. И те се хвалят с това, че в 800-годишната си история са единствената страна в Югоизточна Азия, която никога не е била колонизирана. В Банкок живеят 12млн жители, Банкок в превод означава „Град на ангелите”.
Първата вечер направихме пешеходна разходка и проучване на района около хотела. Решаваме да изпием по едно малко Уискенце, но се оказа доста трудно начинание! В кварталното барче, където отидохме искаха да ни продадат цяла бутилка и накрая успяха! Оказа се, че нямат опция за чашка уиски, нямали цена, нямали барман, който да ни сипе и въобще сложна задача им дадохме и докато се разберем, на английски с тайландско мяукане щеше да съмне и така се сдобихме с бутилка уиски за welcome в Банкок.
На другия ден ни го „писаха” дъждовен и не беше особено приятно с дъждобрани да разглеждаме храмове, да се събуваме боси, за да влезем при Буда, при краля, но такова време ни се паднало. Дъжд или не, ние имаме 
Както вече сме разказвали имаме слабост към най-високите сгради и кули, където отидем и задължително трябва да се покачим! И така и тук се качихме само на 85-ия етаж на кулата небостъргач Байоки Тауър и от там снимахме Банкок от високо (328м), освен това на последния етаж е разположена въртяща се площадка, която дава видимост на 360о, върти се много бавно и може да стоиш на едно място и да снимаш града от различни позиции, добре измислено, Лайкнахме го J В сградата се намира и луксозен хотел Байоки скай хотел” от 22-ри до 74ти етаж.
А още повече одобрихме включеното в цената на билета „Плодово гнервиране” Можехме да дегустираме всякакви видове плодове, и такива на които не бяхме чували имената, но добре че бяха надписани. Хапнахме доволно и особено ни хареса отново прочутия плод Дуриан, който има много силен аромат на нещо като чесън и други аромати и много хора не могат да го понасят, даже е забранен на обществени места да се яде, защото е силно миризлив.
Отдадохме внимание и на двореца на Краля, а тук какви проверки бяха, скенери, претърсване на раниците, но това не ни притеснява щом е за нашата сигурност, между другото и на метрото на всички станции се минава през скенери! Сериозни мерки за сигурност. Друго, което се набива на очи са направените като параклиси или олтари със снимка на краля, който почина преди четири месеца във всеки магазин ги има, който иска да се поклони. Срещат се на най-неочаквани места в хотели, магазини, спирки на метрото, навсякъде. Траурът в Тайланд ще продължи една година, всички държавни служители носят траурни черни лентички.
Пак се опита да ни излъже един с Тук-тук, но това си е в реда на нещата в Тайланд. Казвам пак, защото преди 7 години го изпитахме същото меко казано неудобство. Ще ни закарат там, където искаме, но ще обиколим целия град, за да ни заведат да ни ушият по един костюм в нашия случай! Смях, голям смях, ако не бързахме!
Но затова и бързо напускаме Тайланд и летим към Сием Рийп.
Сием Рийп град, близо до Ангкор ват. Това е мястото, където всички туристи идват да отседнат като отправна точка за Ангкор ват. От там с „Тук-Тук” ни извозваха до храмовете. За три дена разглеждане, които се оказаха недостатъчни, цената на билета за 3те дни е 40$ на човек!
Храмовете в Ангкор, са построени от цивилизацията на кхмерите, и са сред световните архитектурни шедьоври. От Ангкор кхмерските крале някога са управлявали обширни земи, простиращи се от Виетнам до Китай и до Бенгалския залив. Това, което е останало от Ангкор днес, видяхме останките на над 100 каменни храма, които са на 10 века и повече. Съизмеримо е с усещането като Големия каньон или египетските пирамиди. Заслужава си да се видят, ние отидохме в Камбоджа най-вече, за да видим Ангкор ват, за него само бяхме чували. /Може би е редно да се нарича АнгКУР ват, тъй като това си е храм на лингама, ерго на фалоса, – бел. ред/
Аз съм впечатлена особено много от един храм Бантуей Срей (храмът на девойката). Такава ювелирна изработка в камък, фантастична! Невероятно е колко труд и време са били необходими за да изработят тези фрески в камък, но наистина са фантастични и не случайно там са туристите в Камбоджа. Може да се опише като Тревненската резбарска школа, обаче в камък и то много камък.
Пътят до там обаче е ужасно прашен, без маска на лицето не е добре да се пътува там, хубаво ни напрашиха! Ако има световно първенство по напрашване Камбоджа ще го спечели без проблем! Тази страна има красива и интересна природа, всякакви дървета и растения, джунгла, но за голямо съжаление навсякъде е мръсно, ама много мръсно с изключение около двореца на краля и националния музей и някои места, които се посещават от туристи.
/Специално за Ангкор ват – най-прочутия и посещавания е добре да се предвидят много ранни или много късни посещения. Да може да се усети размерът и величието извън огромните тълпи туристи. Същият редактор е най-впечатлен от храма Та пром – храмът с дърветата. Там се усеща величието на Бога-природа. Въпреки твърдението на всички крале и императори, че са продължение на Бога по произход и техните творения са вечни и безсмъртни, точно там може да се види кой е Вечният – творец! Всичко създадено от човека е тленно като него. Именно тук това се усеща с цялата си сила. Могъщо и безкрайно впечатляващо усещане на фона нашият живот. бел. ред./
За Сием Рип може да се каже, че е претоварен от туристи, вечер се чува музика и то модерна от всеки ресторант или бар, шумно и забавно, по улиците може да се купи всичко от храна, плодове, прясно изцедени пред теб сокове и шейкове от всякакви видове плодове, повечето с неизвестни за нас имена, така също и сувенири, дрехи, всичко! Храната се готви на улицата и ако не се притеснявахме от хигиената, може би щяхме да опитаме много неща, но за съжаление там за хигиена въобще не са чували що е то и от къде идва, има ли такова животно, не нема за тях! А природа им е дал Бог красива, зелена, море, топъл климат, лесно се живее, няма зими, снегове и прочие.
Вторият ден се разходихме и пеша нагоре, нагоре 1,5км към водопад, и камъните около и във водата бяха гравирани даже!
Третият ден си организирахме разходка с лодка до рибарско селище Кампонг плуг, и имахме за цел да снимаме залеза над езерото Тонле сап, но уви облаците друго бяха замислили и ни провалиха намеренията! Но разходката с лодка през потъналата гора, беше невероятно весела и бабата която ни се падна да ни вози, имаше атрактивен вид! Сигурно няма да го забравим това преживяване, сигурно и тя особено като и попяхме български песни за старата любов.
След Сием Рип с автобус продължихме към столицата Пном Пен.
Камбоджа /Камбодия на англ, Камбоджа на френски, а местните я наричат Кампучия/ граничи на юг с Тайландския залив или известен като Сиамски залив, на запад с Тайланд, но север с Лаос и на изток с Виетнам.
По пътя видяхме много селища и предимно с къщи, повдигнати на колци или колони от земята просто липсва първия етаж, всички живеят на втория. Автобусът спираше на разни места, където се надпреварваха да ни изхранят, наготвили бяха по десетина тенджери с различна храна, която на мен ми изглеждаше еднакво притеснителна, за да опитам, но признавам си ориз хапвах с разни сосове, кой от кой по люти! Нали все пак гладна мечка хоро не играе…А Бай Кольо няма такива чак проблеми да не опита от местната храна и затова си хапваше от тук там, въпреки моите притеснения. Е по-нататък и аз се престраших един два пъти и не, че не ни се отрази, но няма да развалям разказа, всички вече са чули за алергии и пъпки…
Но нали сме от авантюристите и искаме сами да сме видели, опитали, отпили, похапнали от храна, която у дома няма, пък и дори да е с гарнитура от мухи…хахаха! :)
Пътищата до столицата не бяха лоши, има даже асфалт и даже нещо като магистрала! Но много досаден навик имат там шофьорите надуват клаксоните при всяка среща с някакво превозно средство, особено с моторчетата, а те са толкова много по пътищата им, че си представете да се возите няколко часа с почти непрекъснато включена бибитка! Страхотен фон, може превозното ти средство да няма колела, ама без клаксон си загубен! Така с акомпанимент до Пном Пен.
А Пном Пен е двумилионен град, но моторчетата, тук-туците и колите сигурно са три милиона! Голяма навалица и толкова задръстване има по всички булеварди и улици, че е невъзможно да се разхожда човек! Абсолютно невъзможно! По тротоарите са паркирани Лексуси, Тойоти и мотори, по улиците също и беше изключително приключение и мъчение да се разхождаме в този град! Разположен на река Тонлесап, където се влива река Меконг и продължава към Виетнам. В националния музей са представени произведения на изкуството на кхмерите. В Камбоджа около 85% от населението е Кхмери.
Посетихме и музеят Туол Сленг (известен още като S-21), посветен на многобройните жертви на комунистическото правителство на червените кхмери на Пол Пот. Най-тъжният и ужасяващ музей, в който сме влизали! Зверски убити са около 20 хил. човека само в този затвор – Туол сленг, всъщност училищни сгради, превърнати в затвор през 1975 г. Ужасяващи сцени, за които не бих искала да разказвам и да си спомням! Всичките тези зверства са ни необясними към собствения си народ! Една трета от народа, което е близо 2 млн. души са убити по това време! И то най-най-учените, можещите интелигентните! Ужасяващо звучи, не че не сме го чували преди, но като сме тук на живо пред зверските снимки, които са изложени в залите… нямам думи! И естествено това зверство продължило до 1979 год., когато виетнамските войски са влезнали в Камбоджа и са изгонили Пол пот, който се е укрил в джунглите на Камбоджа, върнало страната до нулата!
В Пном Пен останахме три дена, може би два са достатъчни, за да добие човек представа от града и да разгледа забележителностите, хареса ми крайбрежния булевард, който всъщност е крайречен, но реката Тонлесап е много пълноводна и прилича на езеро, море и особено където се влива река Меконг. Градът не ми прилича на столица, въпреки че има високи наподобяващи небостъргачи сгради, въпреки приличният изглед около двореца на Краля. Но тук видяхме един от най-мръсните пазари, миришещи ужасяващо! Добре, че все още от снимките не може да се усети миризмата, кой знае техниката напредва може и това да се случи след годиниJ/Пном Пен е гаден. Няма къде да стъпиш, докато внимаваш какво може да настъпиш си разбиваш главата в стотиците стърчащи навеси от железа и ламарини. Докато ходиш по улицата, защото по тротоарите е невъзможно, вървим в насрещното уж за да виждаме, тогава те ударят в гръб каращите в насрещното. Мръсотията съответно е умножена по милион в този град. Най-голямото удоволствие в Пном Пен е да го напуснеш – бел. ред./
Напускаме столицата на Камбоджа и най-после пътуваме към море! А ние както е известно сме любители на море и плаж! Пътуваме към Сиенук вил и там оставаме 4 дни. За нас не са достатъчни естествено. Морето е на 20-30 м от бунгалото. По-точно сме в курортно селище Отрез, което е на около 15 км от Сиенук вил. Решихме да си наемем моторче под наем и да си бръмчим насам-натам. С моторчето успяхме да отидем и до едни водопади наречени Кбал Чай, където видяхме едни малко възгордяли се поточета, но те ги наричат водопади, там обаче беше много приятно, направени са удобства за туристи и местни, дървени площадки, на които хората си опъват софра и се кефят, а също шарени хамаци за почивка! Интересно беше, че са се научили от всичко да изкарват пари от туристите, минаваш по мост, за да стигнеш до водопадите и трябва за си платиш, 2 долара, но иначе няма как да се стигне до водопадите.
Между другото в Камбоджа много се яде! На всякъде по улиците се готви, предимно скара от морски храни, и няма дебели хора! Но усмихнати на всяка крачка!
Бръмчахме и до града Сианук вил. Градът е толкова цигански, колкото всичко останало, но ние стигнахме до един ресорт, където полегнахме на шезлонги и коктейли и дочакахме залеза.
А последния ден в Отрез, се мятаме на друго приключение, т.е. мятаме се на корабче, приличащо на по-голяма лодка и ще ни заведат до три островчета (Ко Русей, Ко та Киев и Ко Крабей – Ко е остров на техния език и на тайландски също), ще ни нахранят за обяд и закуска ни дадоха, с две думи добри хора! А колко са усмихнати на фона на тази тяхната мизерия, думи нямам! Може би да първи път толкова усмихнати видяхме на о.Бали. И мисля си, че все пак е свързано с религията им предимно хиндуисти и будисти.
Та за усмивките пишех, щом ни срещнат погледа и на улицата, и разминавайки се с моторчета, рикши, тук-туци грейват естествени усмивки! Чудни хора са! Малко от тях говорят английски, но са готови да те заведат до мястото, ако са разбрали какво търсиш, или даже да тичат на жегата да ти донесат, това което търсиш!
И ето дойде ред и на последното място, на което ще отседнем, а именно Ко Конг. Не голямо градче, но препоръчано от магеланец и най-вече защото на близо е едноименният остров. Първо впечатление същото мизерия, мръсотия нищо различно, но това не се отнася за хотелчето „Найти найн” – казано на български 99! Изключително любезно обслужване, заслужиха си сувенирите и българската картичка, която им надписах за благодарност. Между другото от обслужването в хотелите нямаме забележки. В селото има два известни на всички туристи ресторанта „При дебелия Сам” и „Дървената къща”. Първият е собственост на шотландец, а втория е французин оженен за местна красива камбоджанка! И от двата ресторанта сме доволни. „Дебелият Сам” ни го препоръча нашият приятел магеланец, с кого даже си направихме магеланска среща в Пном Пен!
И тук наехме моторче и избръмчахме до водопада ТаТай много хубаво място, много топла водата в реката, тук вече се престраших да се натопя, Бай Кольо стана ясно, че той няма проблеми с натопяването във всякакви води, езера и водни басейни J Беше много приятно и ако слънцето не печеше безмилостно, сигурно щяхме по-дълго да останем. На връщане не успяхме да се разминем без инцидент, но все пак беше „малкият дявол”, падане от мотор не е най-приятното преживяване, но това са рисковете на живото предаване! Понакуцване, болки в ребрата и кратък уплах, но всички, които ни видяха се притекоха на помощ! Не се нуждаехме, защото бяхме на крака вече, само моторчето още не бяхме вдигнали, но жеста че се върнаха от пътя си и ни попитаха е достоен за уважение, нали?
Следващия ден вече се отправяме към остров Ко Конг и това е последното място, което посетихме в Кампучия. И най-хубавото диво и самотно място! Нашето място! Приказно бистро море и красив бял пясък! Това е The Beach-Плажът и даже Леонардо ди Каприо не е бил на този плаж, е поне няма известна информация! Много хубаво преживяване беше, дори бихме дошли и на другия ден, но не се оказа толкова близо на 2,5 часа с лодката в едната посока. Много возене, много шум (от мотора на лодката, който е външен), много нещо! А престоят там по-малко от два часа. Доволно ни нахраниха, там на място приготвиха вкусни риби Баракуда с зеленчуци и ананас, много ни допадна! А на връщане ни заведоха до Мангровите гори, които са много интересни в солена вода живеят и корените им са на повърхността! Мистична гледка! Заслужава си да се види, имаме снимки естествено.
И дойде време да напуснем Кампучия, полетът ни обратно към дома е от Банкок. Е, Тайланд де, да ама много лъжат там, ей повече от нас българите…! Щом стъпихме на тяхна земя и се започна с лъжите, то не беше с обмяната на валута, закупуването на билети за автобус и „черешката на тортата” беше като си купихме билет до летище Suvarnabhumi и шофьорът ни остави на 40км от летището! Невъзможно беше да се говори с него, той забрави моментално английският език и започна да свива рамене и да мяука на неговия си език, и естествено да се усмихва или по-точно да ни се присмива може би? Чрез превод през гугъл и помощ от един младеж разбрахме, че ни препоръчват да си вземем такси! Взехме си го срещу 30$, но по-големия куриоз беше, че се наложи Николай да му казва къде да кара, за да стигнем до хотела, в който си бяхме оставили зимните дрехи преди 16 дена. Може би трябваше ние да му поискаме 30-те долара.
Раздвоена съм в оценката за Камбоджа, не съжалявам че отидох, въпреки многото неудобства, несвойствени неща и привички, за които почти успях да разкажа! Но сигурно е, че няма пак да дойда! А имат най-прекрасния за нас топъл климат! И да не се заричам все пак, ако след години нещата станат по-нормални за живот там, нищо чудно да се замислим…Но вие, които четете не се отказвайте идете да видите страната на контрастите!
/Диво и красиво, какво имам предвид: страната има вода много, блата, вирове, басейни почти пред всяка къща, а вода няма!?. Водопровод няма. Канал няма. Блата и езера пълни с найлонови боклуци и отпадъци, а сред нея цъфтят прекрасни лилии. Природата с нейното великолепие се опитва да надделее над хорската простотия. Все още успява. Зашеметяващите храмове, които е трудно да проумееш как са създадени и построени преди 1000 години, с какви познания и технологии, не можеш да обясниш със сегашната мизерия и първобитна неграмотност. Как и защо, и кому е нужно, са въпроси парещи силно в Камбоджа. Къде е наследството и гените на онези великите кхмери? Защо така усмихнатите и кротки хора са могли да стигнат безграничната жестокост да изтребват всеки, който е имал очила или диплома? Тръгваме си оттук с повече въпроси отколкото отговори. Все пак слънцето, усмивките, историята остават в съзнанието като спомен за нещо страшно красиво. СТРАШНО и КРАСИВО. бел.ред./
За Сием Рип:
http://angkor.cc/ основна информация за храмове
https://m.dreamholidays.bg/destinations/Cambodia обща информация за Камбоджа
Снимките от цялото пътешествие, който го интересува може да ги види тук:
https://goo.gl/photos/vnUNaZF4qcEBoSYWA
Пубикувано в 
Етикети: