Bay Kolio пътуване към ...

2007 си отива и ние вече пътешественически настроени си мислим каква по-интересна Нова Година да реализираме. Разравям лоукост сайтовете и виждам добри предложения за Германия и Австрия. Това ме ентусиазира и без да се впускам в подробности (а трябваше) започвам да търся съмишленици от Couchsurfing. Ние сме двамата този път. Прочетете останалата част »

Мадрид си е космополитен. Нашият домакин е боядисал стените на стаите в могъщи цветове, ярко червена спалня, тъмно син хол, огнено оранжев коридор. Мрази бялото. Представяме нашите специалитети, а той ни изненадва с мадридска салата. Чертаем маршрути и пишем коментари. Това дето го обикалят тур бусовете го обходихме пеша. Километража на маратонките гони автомобилния. Много е добре да имаш местен човек овреме да ти спести глупостите пробутвани от туристическия бизнес. Започваме бавно с центъра на Испания - пуерта дел Соло. Прочетете останалата част »

Та пътуваме София Грац – 980 км. някъде. Тръгваме към 5.30 сутринта, винаги тръгваме рано. Не е много умно защото пътя е дълъг и е добре да си отспал. Да ама не, уж предната вечер лягаме рано, но не може да се заспи от вълнение, мисли и напрежение. Както и да е сега имам втори пилот в колата, госпожицата. Кара вече уверено, дори си позволявам да дремна. Минаваме без проблем границата и вече сме във пътешествието. Прочетете останалата част »

Та така. Новопосветените пътешественици се завърнахме. Нашето бих казал много дълго отлагано пътуване се състоя. Благодарение на Благун, Дивака, Sayaro, Емо Вучев – хора, които не познавах и все още лично не познавам, съставихме и осъществихме, почти изцяло по Интернет (както каза приятел това си е натурален нетуъркинг) едно истинско пътешествие. Набавихме нужната литература, карти, билети, резервации и всичко това за първи път, като изключим едно отдавнашно пътуване до БудаПеща и Прага със старият москвич преди … години. Искам да ви кажа, че вече се чувствам като част от едно много различно, ЧОВЕШКО съсловие. Напомня ми годините когато откривах компютъра, приятели прекарваха часове с мен за да мога да инсталирам първият си Уиндоус – 95. Колко търпеливо и добронамерено обясняваха този „Друг Свят” на невярващия. Още от тогава остана вградено в мен Закон № 1 знаеш ли трябва да помагаш! Прочетете останалата част »